Нора Робъртс - Черна роза

После измина дълго време, докато позволи на друг мъж да я докосне. Ако трябваше да е честна пред себе си, не бе изживявала близост с никого, освен физическа.

Брайс не бе достигнал до вътрешната й същност. Известно време търсеше причината за това в собствената си натура. Не го бе обичала, не и дълбоко в себе си. Беше харесвала компанията му и определено я бе привличал физически.

Глупаво от нейна страна, но сега това нямаше значение. Сексът си бе струвал, съвсем достатъчно за нея тогава. Бе чувствала нужда от компания, от партньор.

След развода, а и доста време преди него, бе живяла в пълно въздържание. Неин собствен избор, оказал се добър.

Преди да срещне Мич.

Сега той бе преобърнал живота й и тя благодареше на Бога за това. И за облекчението да знае, че сексуалният и нагон работи нормално.

Когато й призна, че се влюбва в нея, я накара да почувства леко свиване в стомаха. Любовта все още означаваше важни неща за нея. Брак и семейство. Твърде съдбовни неща, за да ги приема на шега.

Никога не би приела брака на шега и затова не можеше да гледа несериозно на любовта.

Но можеше да се наслаждава на близостта си с него, както през тази вълшебна нощ.

Докато вървеше през моравата, видя първите нарциси, разцъфнали в яркожълто. Хрумна й да вземе ножици и да отреже от тях за вазата в спалнята си.

На няколко крачки от къщата вдигна поглед към верандата и махна с ръка на Стела и Хейли.

— Усещам мириса на пролет — каза тя. — Нямам търпение да започнем… — Замълча, когато видя лицата им. — И двете изглеждате угрижени. Неприятности?

— Не точно. Днес намина госпожа Хагърти — започна Стела.

— Някакъв проблем с нея?

— Не с нея. Интересуваше се как си, дали си добре.

— Защо да не съм?

— Тревожи се дали не си разстроена заради сцената на сбирката на градинарския клуб.

— О! — Роз сви рамене. — Би трябвало да ме познава по-добре.

— Защо не ни каза? — попита Стела.

— Моля?

— Тя каза, че онази кучка, онази ходеща кукла Барби, те е обидила пред всички — намеси се Хейли. — Че е разпространявала лъжи и клюки и те е обвинила в тормоз над нищожеството, на чиято въдица се е хванала.

— Явно сте научили повечето факти. Би трябвало да добави, ако не го е направила, че Манди си тръгна с подвита опашка, определено по-засрамена от мен.

— Ти не ни каза — повтори Стела.

— Защо да ви казвам?

Тонът на Роз издаде отегчение.

— Защото независимо коя от двете ви е била по-засрамена, случката те е разстроила. И въпреки че си ни шефка и прочее…

— И прочее?

— И малко страховита — добави Стела.

— Малко?

— През последната година страхът доста намаля.

— Аз не се боя от теб — каза Хейли, но се приведе, когато срещна хладния поглед на Роз. — Е, не много.

— Въпреки че сме твои подчинени, ние сме и приятелки. Поне така мислехме.

— О, за бога! При момичетата всичко е много по-сложно, отколкото при момчетата. — Въздишайки, Роз се отпусна на люлката на верандата. — Разбира се, че сме приятелки.

— Е, щом е така, особено защото и трите сме жени — продължи Хейли, щом се настани до нея, — би трябвало да споделиш с нас, когато някаква кучка с кльощав задник се заяжда с теб. Как иначе ще знаем, че заслужава да я мразим и в червата? Как иначе ще измислим куп гадни реплики за нея? Ето една например. Знаеше ли, че седемдесет и три процента от жените, известни с галени имена, са празноглави кукли?

Роз остана замислена за миг.

— Това факт, за който си прочела ли е, или току-що го измисли?

— Е, добре, измислих го, но се обзалагам, че тя е от жените, които продължават да се подписват с галените си имена и да рисуват сърчица около тях след дванайсетата си година. Празноглава кукла.

— Просто е наивно младо момиче, повярвало на един опитен лъжец.

— Предпочитам да я наричам „кукла“.

— Не е имала право да говори така за теб, било лице в лице или зад гърба ти — заяви Стела и седна от другата страна на Роз.

— Вярно, нямаше право и си получи заслуженото. Е, добре, малко ме разстрои. Не обичам личните ми проблеми да бъдат обсъждани на обществен форум.

— Ние не сме обществен форум — решително заяви Хейли.

Роз потупа и двете по бедрата.

— Както казах, жените са много по-сложни създания от мъжете. Макар и самата аз да съм жена, мисля, че разбирам мъжете по-добре. Честна дума, не исках да нараня чувствата ви, като запазя нещо подобно за себе си.

— Просто държим да знаеш, че винаги ще бъдем до теб, за добро или лошо.