Нора Робъртс - Черна роза

Мич вдигна поглед към Джейн, която влезе с чайник и чаши върху голям поднос.

— Нека ви помогна.

Когато се приближи към нея, видя плахо да обръща очи към леля си. Очевидно смутена, все пак му позволи да вземе подноса от ръцете й.

— Благодаря.

— Налей чая, момиче.

— Госпожица Поулсън е внучка на ваша братовчедка по бащина линия — непринудено започна Мич и се върна на мястото си. — Предполагам, че за вас е утеха да имате роднина толкова близо до себе си.

Кларис царствено вдигна глава.

— Дългът към семейството е на първо място. Очевидно вече сте напреднали с проучването.

— Да. Ако разрешите… — Той отвори куфарчето си и извади папката, която бе подготвил за нея. — Реших, че може би ще пожелаете да имате копие. Родословното дърво на семейството ви, което съставих.

Тя прие папката, завъртя ръка във въздуха и моментално разпознала командата, Джейн й подаде чифт очила за четене със златен ланец.

Докато Кларис преглеждаше страниците, Мич с мъка погълна малко от слабия билков чай.

— Колко пари искате?

— Подарък е, мис Харпър, тъй като не сте ме помолили за услуга. Аз ви моля за помощ във връзка с проект, по който работя с огромно желание.

— Нека бъдем наясно, доктор Карнеги. Ще прекратя съдействието си, ако поискате каквато и да било такса от мен.

— Всичко е напълно ясно.

— Споменахте, че сте се запознали с историята ни от осемнадесети век насам, когато първите хора от рода ни са пристигнали от Ирландия и са се заселили тук. Възнамерявате ли да се върнете още по-назад във времето?

— Да, но планът ми е да се съсредоточа върху направеното след заселването на фамилията в Тенеси. Водещата роля в индустрията, културата, в обществото. Най-важното за мен е самото семейство. Бракове, раждания, смърт.

През стъклата на очилата за четене очите й го наблюдаваха зорко — като очи на орлица.

— Защо са включени и родословията на прислугата?

Беше се поколебал дали да ги приложи, но се бе вслушал в инстинкта си.

— Просто защото са представлявали част от домакинството, от атмосферата. Всъщност успях да се свържа с потомка на една от икономките на Харпър Хаус в годините, когато майка ви — Виктория Харпър, е била дете. Всекидневният живот и приемите в къщата ще са съществени елементи от книгата ми.

— И кирливите ризи? — превзето изсумтя тя. — Сплетните на прислугата?

— Уверявам ви, че целта ми не е да напиша пикантен роман, а подробна, достоверна и изчерпателна семейна история. Семейство като вашето, мис Харпър — махна с ръка към папката — неизбежно има своите триумфи и трагедии, ценности и скандали. Не мога да изключа нищо, което разкрия при проучването си. Но вярвам, че историята на семейството ви, както и наследството, оставено от предците ви, стои високо над всички човешки пороци.

— Пороци, скандали, като добавите и пикантни подробности… това се харчи.

— Няма да споря по въпроса. Но с вашия принос книгата ще добие по-голяма тежест откъм положителната страна, така да се каже.

— Може би. — Кларис остави папката и отпи глътка чай. — Сигурно вече сте се срещнали с Розалинд Харпър.

— Да.

— И… оказа ли ви съдействие?

— Госпожа Харпър е много отзивчива. Прекарах известно време в Харпър Хаус. Забележително здание. Въплъщение на постигнатото от фамилията от пристигането й в Шелби Каунти до днес и символ на изящество, изтънченост и приемственост.

— Построил я е прапрадядо ми, а синът му я е съхранил по време на Гражданската война. Дядо ми я е разширил, модернизирал, запазвайки историята и традициите на рода.

Мич изчака няколко секунди да продължи и да спомене за приноса на чичо си към имението. Но когато разказът й спря дотук, само кимна.

— Харпър Хаус е заветът на семейството ви и истинско съкровище за Шелби Каунти.

— Това е най-старата къща в цялата страна от този тип, в която винаги са живели хора от една и съща фамилия. Според мен няма друга, достойна да й съперничи, нито в Тенеси, нито където и да било. Жалко, че братовчед ми не остави син, който да продължи името на рода.

— Госпожа Харпър го носи.

— Тя отвори цветарски магазин в имението. — Кларис отново изсумтя и презрително махна с ръката, окичена с пръстени. — Единствената ми надежда е, че първородният й син ще има повече разум и достойнство, когато наследи всичко, но не виждам подобни изгледи.

— Семейството ви винаги се е занимавало с търговия, индустрия и бизнес.

— Не и в дома си. Може би ще се съглася да ви сътруднича, доктор Карнеги, тъй като братовчедка ми Розалинд едва ли е най-добрият източник на сведения за семейната ни история. Навярно сте разбрали, че не сме в добри отношения.