Нора Робъртс - Черна роза

— Не съм неспокойна. — Роз набоде последната хапка от пилешкото си. — Изненадана съм, това е.

— Истината е, че си изплашена.

— Определено не съм. — С пламнало лице, тя се отдръпна от масата. — Определено не. Е, добре, може би малко. — Стана, когато Мич се засмя. — Би трябвало да си доволен. Мъжете обичат да изнервят жените.

— О, глупости!

През насмешката прозираше хладнокръвие. Заинтригувана и от двете, Роз се обърна.

— Ти си безкрайно самоуверен човек.

— Когато го каза за първи път, прозвуча като комплимент, а този път имаш предвид арогантен. Същото се отнася и за теб, скъпа.

Тези думи я разсмяха. После тя се замисли.

— О, за бога, Мичъл, не зная дали съм готова за нова сериозна връзка. Изисква толкова усилия. Понякога за любовта са нужни големи жертви. Не зная дали имам достатъчно сили, смелост и великодушие.

— Убеден съм, че притежаваш в изобилие и от трите, но ще видим как ще се развият нещата. — Мич стана. — Не мога да отрека задоволството, което изпитвам, като виждам, че си малко неспокойна заради мен — каза той, докато вървеше към нея. — Нищо не може да те разтърси, поне доколкото забелязвам.

— Нямаш представа.

— О, мисля, че имам. — Обви ръце около нея и умело я увлече в танц, поклащайки се в такт с музиката. — Едно от нещата, заради които те намирам за изключително секси, е способността ти да се справяш с всяка ситуация.

— Притежавам я. — Роз вдигна глава. — Държа счетоводителят ми да може да се справя с критични ситуации, но със сигурност не бих поискала да спя с него.

— Това ми се струва умопомрачително секси.

— Продължаваш с опитите за съблазняване?

— Едва започвам. Имаш ли нещо против?

„Смята ме за съобразителна — осъзна тя — и това му харесва“. Трогваше я и й показваше, че истински я цени.

— Зададе ми този въпрос, когато искаше да ме целунеш за първи път. И тогава нямах.

— Привлича ме и красотата ти. Повърхностно от моя страна, но един мъж има право на някоя и друга слабост.

Роз с усмивка плъзна пръст по тила му.

— Всичко съвършено е скучно… но, за бога, не споменавай пред Стела, че съм го казала.

— Тогава с мен никога няма да скучаеш.

Той леко погали устните й със своите — веднъж, два пъти, три, а после бавно се отдаде на целувката.

В нея нахлу топлина, живот, вълнение и усещане за сила. Движеше се с него в чувствен танц, в плен на тази гореща целувка, на която се бе отдала. Сякаш пристъпваше по пътека, осеяна с ароматни цветя, под лунни лъчи, изпълнена с любов.

Чу тихо отваряне на врата, отвори очи и видя, че я е завъртял в кръг и са се озовали в спалнята.

— Вие сте много умел танцьор, доктор Карнеги — засмя се тя, когато я завъртя обратно. — И много хитър.

Мич отново я целуна, отведе я с танцова стъпка до вратата и я притисна с гръб към нея, а целувката ставаше все по-страстна. Прокара длани по ръцете й и се отдръпна крачка назад.

— Запали свещите — каза той. — Аз ще запаля камината.

Тръпнеща от глава до пети, Роз остана облегната на вратата. Сърцето й преливаше от нежност и ритъма му бе като пулсираща болка в гърдите й. Движеше се плавно, като през мъгла, като в сън. Видя, че пръстите и треперят, когато доближи пламъка до фитила.

— Желая те. — Гласът й звучеше спокойно, за което бе благодарна. — И желанието е по-силно и по-различно от това, което съм изпитвала друг път. Може би защото…

— Не се питай защо, поне тази вечер.

— Добре. — Обърна се към него и застанаха лице в лице, в двата края на стаята. — Да кажем само, че те желая много силно. Трудно ми е да се сдържам и се чувствам малко неловко.

Той се приближи, обгърнат от златисто сияние, и обхвана китките й.

— Нека ти покажа какво изпитвам аз. — Повдигна ръцете й и доближи до устните си първо едната й длан, а след това другата. Обхвана лицето й, погали бузите й с палци, а останалите пръсти се плъзнаха назад към косата и — Нека аз те водя — прошепна, докато устните му обхождаха нейните. — Позволи ми аз да те водя тази нощ.

Молеше я да се отпусне и да бъде подвластна на неговата воля. Искаше твърде много от нея. Но Роз се предаде на устните и ръцете му. Отново танцуваха, въртяха се и се поклащаха, а сладостният унес, който той й предлагаше, се разливаше из тялото й като силно червено вино.

Разтвори ризата й, шепнейки в ухото й за уханието на кожата й. Танцът продължаваше, сякаш се носеха във въздуха.

Даваше му това, което бе пожелал. Позволяваше му да прави с нея каквото диктува волята му. Бавно, сантиметър по сантиметър, му отдаваше плътта си и усещането бе вълшебно. Събличаше я, докато танцуваха, бавно и внимателно и почти я измъчваше. Търпеливо отстраняваше всяха пречка между ръцете си и тялото й.