Нора Робъртс - Черна роза

Бе невероятно възбуждащо да танцува с него на светлината на свещите и пламъците и да чувства голото си тяло, притиснато към неговото, все още с дрехи. Да вижда стройния си силует в огледалото и пробягващите светлинки по кожата си и да усеща как тя настръхва под ласките му. Да долавя бързия си пулс.

Когато плъзна ръка между бедрата й, той почувства как потръпна за миг и я чу да затаява дъх.

Вече бе гореща и влажна. Ноктите й се впиха в рамото му, когато започна бавно да си играе с нея. Леки нежни докосвания, от които дишането й ставаше трескаво и учестено и караше кръвта му да кипи.

Плътта й почти се разтопи, когато ласките му я доведоха до екстаз. Остана с отметната назад глава и премрежен поглед, а пръстите му продължаваха да я възбуждат.

Бе изцяло подвластна на ръцете му, когато внимателно я положи на леглото, застана гол пред нея и погледите им се срещнаха.

Плъзна пръст по крака й, повдигна го, наведе се и потърка устни в прасеца й.

— Искам от теб много повече.

„Да — помисли си тя, — много повече“. Останала без сили, най-сетне му даде всичко, което желаеше.

Устните му намериха центъра на блаженството й и отново я издигнаха към върха, дъхът й секна и тя се вкопчи в покривката на леглото, обзета от страх, че ще се взриви.

Изследваше, изучаваше и завладяваше. Въздухът сякаш бе сгъстен и изпълнен със сладост като сироп и тръпките на най-дълбоката, най-заслепяващата наслада разтърсваха тялото й.

Чуваше стоновете си, докато Мич проникваше в нея. Той дори за миг не променяше бавното темпо и засилваше възбудата й с почти жестоко търпение. Чувствените движения я опияняваха. Не й бе останал нито друг избор, нито капка самообладание. Можеше единствено да тръпне, да копнее за още и да изживява блаженство, достигайки все по-близо до кулминацията.

Последното издигане бе като полет.

Все още препереше. „Глупаво и наивно е“, каза си тя, но не можеше да спре. Бе загрята, дори прегряла, и едва сега осъзна, че и двамата са плувнали в пот.

Чувстваше се напълно съблазнена, напълно покорена, но не виждаше нищо лошо и в двете неща.

— Опитвам се да измисля уместна реплика.

Устните му помръднаха до шията й.

— Какво ще кажеш за „уау“?

Роз успя да раздвижи натежалите си ръце и да докосне косите му.

— Може би е най-подходящата. Изживях го три пъти.

— Четири.

— Четири? — Гласът й бе сънен като премрежения поглед. — Явно съм загубила бройката.

— Аз я следих.

В тона му прозвуча дяволито задоволство, което се изписа и на лицето му, когато се претърколи по гръб.

— Докато съм в това блажено състояние, ще призная, че никога досега не ми се бе случвало четири пъти последователно.

Мич потърси ръката й и сплете пръсти с нейните.

— Остани с мен, малката, и няма да ти е за последно.

Тя се засмя предизвикателно, надигна се и опря брадичка на гърдите му.

— Можеш да се гордееш със себе си.

— Права си.

— Аз също. — Отпусна глава до сърцето му и затвори очи. — Около шест излизам да тичам.

— Шест сутринта?

— Да. В другата стая има дрехи на Харпър, ако искаш да дойдеш с мен.

— Добре.

Роз се унесе в дрямка.

— Този път тя не ни безпокои.

— Зная.

С костюм и вратовръзка, въоръжен с голям букет жълти рози и кутия шоколадови бонбони „Годайва“, Мич се качи с асансьора до третия етаж на комплекса за възрастни хора, където се намираше апартаментът на Кларис Харпър. Полученото от нея писмо беше в куфарчето му и характерният за достолепна дама от Юга стил му подсказваше ясно, че жената, с която желаеше да разговаря, би очаквала да е облечен с костюм и да носи цветя, както го бе инструктирала Роз.

Не се бе съгласила на среща, но бе благоволила да му даде час за аудиенция.

Не споменаваше Розалинд или когото и да било от обитателите на Харпър Хаус при кореспонденцията.

Натисна бутона на звънеца и се подготви да бъде чаровен и убедителен.

Отвори му млада жена, на не повече от двайсет години, със семпла, консервативна черна пола, бяла блуза и равни черни обувки. Кестенявите й коси бяха прихванати на прическа, която навярно все още се наричаше кок, крайно неподходящ стил за младото изпито лице.

Създаваше впечатление за послушно кутре, което незабавно би донесло чехлите на господарката си, без да остави отпечатъци от зъби по тях.

— Доктор Карнеги, заповядайте. Мис Харпър ви очаква.

Говорът подхождаше на външността й — тих и изтънчен.

— Благодаря.