Нора Робъртс - Черна роза

Мич влезе направо в хола, обзаведен с множество антики. Окото му на колекционер забеляза сред разнообразието от стилове и епохи шкаф за документи от времето на Джордж III и витрина от времето на Луи XIV.

Креслата навярно бяха италиански, а канапето — от викторианската епоха. Всичките изглеждаха ужасно неудобни.

Имаше изобилие от статуетки, главно на пастирки, котки и лебеди, и вази, гравирани почти до ръба. Съдовете от китайски порцелан и кристал стояха подредени върху колосани покривки.

Стените бяха боядисани в бонбонено розово, а бежовият мокет бе почти скрит под няколко пътеки на цветя.

Из въздуха се носеше мирис като във вътрешността на кедрова ракла, забърсана с лавандулова вода.

Всичко блестеше. Струваше му се, че ако някоя прашинка се осмели да наруши това съвършенство, кроткото кученце веднага ще се втурне да я отстрани.

— Седнете, ако обичате. Ще уведомя мис Харпър, че сте тук.

— Благодаря, госпожице…

— Поулсън. Джейн Поулсън.

— Поулсън? — Проследи в паметта си разклоненията на родословното дърво. — Значи сте нейна роднина по бащина линия.

На бузите й изби съвсем лека руменина.

— Да. Внучка съм на братовчедка й. Извинете ме.

„Горкото момиче“, помисли си той, придвижи се между мебелите и се настани на едно от неудобните кресла.

Няколко секунди по-късно чу щракване и стъпки и пред него се появи самата дама.

Въпреки че беше много слаба, не би я нарекъл крехка, независимо от възрастта й. Тялото й изглеждаше жилаво. Носеше рокля в наситено лилаво и се подпираше на абаносов бастун с дръжка от слонова кост.

Белите й коси бяха оформени в старомодна прическа, а по лицето й, изпито като тялото, имаше безброй бръчки, които прозираха под силния руж. Тънките й устни бяха оцветени в яркочервено.

На ушите и шията й висяха перли, а пръстите и бяха отрупани с пръстени, лъскави като месингови топчета.

Кутрето я следваше неотлъчно.

Готов да влезе в ролята си, Мич се изправи и дори леко се поклони.

— Мис Харпър, голяма чест е да се запозная с вас. — Хвана подадената ръка и я доближи до устните си. — Задължен съм ви, че ми отделихте време. — Връчи й цветята и бонбоните. — Малък знак на благодарност.

Тя кимна, което би могло да се приеме като израз на одобрение.

— Благодаря. Джейн, натопи тези прекрасни рози в кристалната ваза. Можете да седнете, доктор Карнеги. Бях много заинтригувана от писмото ви — продължи тя, настани се на канапето и подпря бастуна на страничната облегалка. — Не сте родом от Мемфис.

— Не, госпожо. От Шарлот, където все още живеят родителите ми и сестра ми. Синът ми следва в университета тук и аз се преместих, за да съм близо до него.

— С майка му сте разведени, нали?

„Направила е проучване — помисли си Мич. — Е, добре, и аз знам доста неща за нея“.

— Да, госпожо.

— Не одобрявам развода. Бракът не е просто прищявка.

— Разбира се, че не е. Признавам, че вината лежи главно върху моите плещи. — Не откъсваше поглед от проницателните й очи. — Алкохолик съм и въпреки че се преборих с този порок преди много години, страданието, което причиних на бившата си съпруга, е непоправимо. Радвам се, че тя се омъжи повторно за почтен човек, с когото поддържам приятелски отношения.

Кларис нацупи начервените си устни и кимна.

— Уважавам хората, които поемат отговорност за прегрешенията си. Който не носи на пиене, да не пие. Толкова е просто.

„Стара кукумявка“.

— Аз съм живото доказателство.

Тя все още седеше с изправен гръб въпреки близо осемдесетте си години.

— Преподавател ли сте?

— Изнасял съм лекции. В момента съм изцяло ангажиран с проучвания и писане на книги за семейни истории и биографии. Миналото на родовете ни предопределя нашето настояще.

— Разбира се. — Отмести поглед към Джейн, която внесе цветята. — Не, не тук — сопна й се тя. — Ето там, и внимавай. Донеси нещо разхладително. Гостът ни заслужава поне елементарно гостоприемство. — Отново насочи вниманието си към Мич. — Значи се интересувате от историята на семейство Харпър?

— Много.

— Тогава навярно вече знаете, че от векове насам това семейство е важна част от обществото на Шелби Каунти. Всъщност и на щата Тенеси.

— Да, отлично знам това и се надявам да помогна повече хора да узнаят за приноса ви. Именно затова се обръщам към вас за съдействие. Бих искал да чуя спомените ви и евентуално да ми предоставите писмени сведения, които ще са от полза за съставянето на подробна история на фамилията Харпър.