Нора Робъртс - Червена лилия

В своята къща Харпър опустошаваше запасите си от храна. И докато хапваше от пърженото пиле на Дейвид, мислеше за Хейли.

Тя беше оставила нещата в неговите ръце, а той не бе наясно какво да прави. През последната година и половина бе потискал чувствата си и поривите, събуждани от Хейли. Съдейки по отношението й, по всеки знак, който тя му даваше, бе предполагал, че за нея той е просто приятел. Дори — бог да му е на помощ — нещо като брат…

Беше се старал да изпълнява добре тази роля. А ето че сега тя сама дойде при него и направи първата крачка към нещо друго. Накара го да загуби разсъдък с една целувка… И то на фона на мелодия от детска музикална кутийка.

Отсега нататък, всеки път, когато чуе тази глуповата песничка, щеше да се вълнува.

Какво би трябвало да направи сега? Да я покани да излязат заедно ли? Подобна стъпка бе съвсем нормална, безброй пъти бе канил момичета на срещи. Но нима имаше нещо нормално в тази ситуация, след като толкова дълго си беше внушавал, че тя не проявява интерес към него, че той не бива да има чувства към нея…

Освен това работеха заедно. И Хейли живееше в голямата къща при майка му, за бога! Не биваше да забравя и Лили. Жалният й плач, докато майка й я отвеждаше от него към къщата, бе разкъсал сърцето му. Ако двамата с Хейли се съберат, но нещата не потръгнеха, как би се отразило това на момиченцето?

Трябваше да внимава да не се случи нещо, което би накарало детето да страда. Налагаше се да действа бавно и предпазливо.

Напълно зачеркна идеята да се промъкне в стаята на Хейли през нощта и да даде воля на това, което и двамата жадуваха.

Разчисти кухнята по навик и се качи в мансардата, където се помещаваха спалнята му, банята и малкият му домашен кабинет. Прекара един час в ровене из документи и си заповядваше да се съсредоточи върху работата всеки път, когато мислите му се отнесяха към Хейли.

Включи телевизора, избра книга и се посвети на едно от любимите си занимания в самотните вечери — да гледа бейзболни мачове и да чете в паузите. Задряма, когато „Бостън“ изоставаха с две точки от „Янкис“.

Сънува, че се люби с Хейли във Фенуей Парк. Бяха се вкопчили голи на тревата, докато край тях се играеше мач. Знаеше, че батерът е отбелязал три и две, докато дългите крака на Хейли обгръщаха тялото му и той потъваше в нея, в горещата й плът, а погледът му се губеше в нежните й сини очи.

Събуди го силен трясък и в просъница осъзна, че е удар на бухалка по топка. Надигна се и разтърси глава, за да се разсъни.

„Господи, странен сън, много странен… Макар че съчетаваше две от любимите ми занимания — спорт и секс“, присмя се на себе си той. Понечи да остави книгата, когато втори трясък от долния етаж отекна като изстрел. И това съвсем не беше сън.

Светкавично скочи на крака и грабна бухалката „Луисвил Слъгър“, която имаше от дванайсетия си рожден ден. Докато тичаше към стълбите, първото му предположение бе, че Брайс Кларк, бившият съпруг на майка му, е избягал от затвора. И сега е дошъл да причинява нови неприятности. „Ще съжалява за това“, мрачно си помисли Харпър и сграбчи бухалката по-здраво. В главата му нахлу кръв, когато се втурна към шумотевицата.

Миг след като включи лампата, към него полетя чиния. Инстинктивно се наведе и чинията се разби в стената зад гърба му на безброй остри парчета.

После настъпи тишина.

Стаята, която старателно бе почистил и подредил, преди да се качи горе, изглеждаше като след нашествие на вандали. Подът бе покрит с натрошени съдове и парчета от бирени бутилки. Хладилникът му зееше отворен и цялото му съдържание бе изсипано. Плотовете и стените бяха изпоцапани с ужасяваща смес от кетчуп и горчица.

В кухнята нямаше друг, освен него. Виждаше само дъха си да се издига като пара във все още леденостудения въздух.

— Мамка му, дяволска работа! — Той прокара ръка през косите си и застина.

Бе използвала кетчуп… Беше така милостива да изпише посланието си към него на стената не с кръв, а със сос:

Няма да се примиря.

Харпър огледа безпорядъка в стаята и ядно въздъхна:

— Нито пък аз.

Мич намести очилата си, огледа снимките по-внимателно и си помисли: „Много съобразително от страна на Харпър да направи снимки от всеки ъгъл в близък и далечен план“.

Наистина бе проявил забележително хладнокръвие.

— Но трябваше да ни се обадиш, когато се случи!

— Беше един през нощта, какъв смисъл имаше? Ето така изглеждаше всичко.