Нора Робъртс - Червена лилия

— Ако пожелаеш да отидеш на среща, имаш предостатъчно кандидат детегледачки.

— Зная.

— Всъщност, Хейли, мисля, че може би сексът е един от ключовете към Амелия.

— Съжалявам, Роз, готова съм на всичко, за да помогна, но край със секса в тялото на Амелия. Тя е друга жена. При това призрак. И психо. Три основателни причини да й тегля чертата.

— Ето го нашето момиче! — засмя се Роз. — С Мич разговаряхме за случилото се с теб снощи, изложихме теориите си. Сексът е бил средството, чрез което приживе Амелия е получавала всичко, което поиска. Това е било нейното оръжие. Най-важният извод, до който стигнахме, е, че тя е била държанка на Реджиналд и е заченала дете от него.

— Може би го е обичала. Възможно е да е била прелъстена. Имаме само гледната точка на Беатрис за нея от дневниците, а тя не е обективна.

— Да, възможно е. — Роз замислено отпи глътка вода. — Но това отново води към секса. Дори и да е била влюбена и използвана, всичко се свежда до секса. Реджиналд е ходел при нея, за да търси удоволствие, но е преследвал и своята цел — да се сдобие с наследник от мъжки пол. Не би било пресилено да кажем, че отношението на Амелия към секса далеч не е било еднозначно.

— Съгласна съм.

— А ето че сега ние трите се срещаме и заживяваме заедно в тази къща. Стела чува Амелия, вижда я, което не е необичайно, щом край нея има деца. Но се появява Лоугън и помежду им пламва не само емоционална искра, а и сексуална. И епизодите с нея започват да стават страшни. Продължават с мен и Мич. Друга сексуална връзка и ново ескалиране. А сега и с теб.

— Аз не правя секс — възрази Хейли. Но си помисли: „Все още…“

— Да, ала фантазираш. Представяш си, че го правиш, както Стела, както мен.

— Значи мислиш, че тя насочва вниманието си към мен, понеже сексуалната енергия е нещо като магнит. И нещата отново ще ескалират.

— Според мен е възможно, особено ако сексуалната енергия е съчетана с искрена привързаност. С любов.

— Ако се обвържа с някого емоционално и сексуално, Амелия може да му навреди, така ли? Или на Лили…

— Не, никога не би наранила дете. — Роз сложи ръка върху нейната. — Поне досега не го е правила, за толкова години. Няма причина да се тревожиш, че може да стори нещо лошо на Лили. Виж, за самата теб нещата са различни.

— Може би ще се опита да ме нарани. — Хейли плахо въздъхна. — Значи трябва да внимавам да не й дам повод. Би могла да навреди и на другиго. На теб, Мич или на Дейвид, на когото и да е от нас. А ако аз проявя интерес към някого, ако пожелая някого, нима той няма да бъде най-вероятната й мишена?

— Може би. Но знаеш, че не можеш да прекараш живота си в страх от това, което би могло да се случи. Имаш право да живееш, Хейли. Не искам да се чувстваш длъжна да останеш тук и да работиш в градинарския център.

— Искаш да напусна ли?

— Не. — Роз стисна ръката й. — От чисто егоистични подбуди те искам тук. Ти си дъщерята, която никога не съм имала, това е самата истина. А онова дете в съседната стая е една от най-големите радости в живота ми. Казвам ти — заради всичко, което означаваш за мен, — че можеш да си тръгнеш.

Хейли въздъхна дълбоко, изправи се и отиде до прозореца. Загледа се в летните градини, пълни с ярки цветове, които се открояваха в мрака. И отвъд тях, в малката къща, на чиято веранда лампата светеше.

— Мама ни напусна. Двамата с татко не успяхме да я задържим. Не ни обичаше достатъчно. Когато той почина, дори не знаех на какъв адрес да й пиша, за да й съобщя. Никога няма да види внучката си. Мисля, че е жалко за нея. Но не и за Лили. Лили има теб, както и аз. Ако ти поискаш, ще си тръгна. Ще си намеря друг дом, друга работа и ще стоя далеч от Харпър Хаус, докогато е необходимо. Но първо трябва да ми кажеш нещо. Зная, че ще бъдеш откровена, както винаги.

— Добре.

Хейли се обърна към нея и срещна погледа й.

— Ти как би постъпила, ако беше на мое място и трябваше да решиш дали да изоставиш хората, които обичаш, защото така би могла да им помогнеш? Щеше ли да напуснеш дома и работата си, ако беше изправена пред тази дилема, заради нещо, което би могло да се случи? Може би е по-добре човек да се сблъска с трудностите в живота си и да ги преодолее, отколкото да избяга от тях. Но как би постъпила ти?

Роз стана.

— Надявам се, че ще останеш.

— Да.

— Дейвид е приготвил пай със сладко от праскови.

— Господи…

Роз й подаде ръка.

— Да слезем да хапнем по едно голямо парче и ще ти разкажа за цветарския магазин, който възнамерявам да открия догодина.