Нора Робъртс - Водопад в пустинята

Тя го бе викала. Коуди прокара ръце през лицето си, докато споменът за този звук го разкъсваше не по-малко безмилостно от стъклото. Беше го бе викала, но той не бе достатъчно бърз.

Защо я остави сама там? Защо не изпрати нея до колата? Защо просто не я отведе у дома? Защо? Имаше десетки защо, ала никое от тях не променяше факта, че Абра бе ранена, а той…

— Коуди? — В чакалнята се втурна Джеси, разрошена и пребледняла. — Боже мили, Коуди, какво се е случило? Какво е станало с Абра? — Тя стискаше ръцете му, без да забелязва превръзките. — Казаха, че на строежа имало инцидент. Но сега е неделя сутрин, защо е била там в неделя сутринта?

— Джеси! — Барлоу забързано влезе, хвана я за ръката и я заведе до един стол. — Виждаш, че момчето е ранено.

Устните на Джеси трепереха и тя трябваше да ги прехапе, за да се овладее. Сега видя превръзките и изгарянията, видя изражението му, което по-ясно от думите говореше за болката и страха.

— Господи, Коуди, какво се е случило? Казаха, че Абра е в операционната.

— Ти също седни. — Барлоу, поел командването, настани и Коуди на един стол. — Почини си, а аз ще донеса кафе за всички.

— Не знам как е тя. Не ми дават да я видя. — Щеше да се срине, осъзна той, ако не намереше нещо, за което да се вкопчи. Реакцията от шока идваше едва сега, ала го удари като железен юмрук. — Жива е. — Бе почти молитва. — Когато я измъкнах, беше жива.

— Измъкнал си я? — Джеси стисна с две ръце чашата, която Барлоу й подаде. Въпреки това кафето се разплискваше. — Откъде си я измъкнал?

— Аз бях навън, връщах се. Абра беше в сградата, когато избухна.

— Избухна! — Кафето падна от ръцете на Джеси.

— Пожарът се разрази толкова бързо. — Виждаше го, усещаше го. Седеше на стола, но в съзнанието си бе още в сградата, ослепен от дима, и я търсеше. — Влязох, но не можех да я намеря. Всичко се срутваше. Трябва да е имало повече от един експлозив. Беше затрупана под камъните, ала когато я измъкнах, беше жива.

Барлоу сложи ръка на рамото на Джеси да я успокои и да я накара да мълчи.

— По-бавно, Коуди. Започни отначало.

Сега всичко бе като сън. Заради болката, заради страха. Той започна с обаждането на Кармен Мендес и продължи до момента, в който откараха Абра от него, в безсъзнание.

— Трябваше да го притисна — обвиняваше се Коуди. — Трябваше да взема телефона и веднага да се обадя на властите. Обаче той беше пиян и жалък, а ние искахме да му дадем шанс да спаси нещо. Ако не бях поискал да отида там, да погледна, да… не знам, да успокоя гордостта си може би, тя сега нямаше да е ранена.

— Ти си влязъл в огъня заради нея. — Джеси притисна длани към лицето си. — Рискувал си живота си, за да я спасиш.

— Аз нямам живот без нея.

Времето за сълзи трябваше да почака. Тя стана да хване ръката му.

— Знаеш ли, повечето от нас никога не намират някой, който да ги обича толкова много. Абра винаги е имала нужда от това, а аз никога не съм й била достатъчна. Ти няма да я загубиш.

— Предполагам, че няма да послушаш стария човек и да се опънеш на кушетката там? — Коуди поклати глава и Барлоу се изправи. — Така си и мислех. Трябва да завъртя няколко телефона. Няма да се бавя.

И те чакаха. Коуди гледаше часовника и следеше как минават минутите. Когато Нейтън и Джаки влязоха, следвани от Барлоу, той бе прекалено вцепенен, за да се изненада.

— О, миличък… — Джаки веднага дойде при него. Дребното й остро лице бе загрижено. — Чухме почти веднага, след като самолетът се приземи. Какво можем да направим?

Коуди поклати глава, но не пусна ръката й. По някакъв начин помагаше просто да се държи за някой, който го познава.

— Тя е в операционната.

— Знам. Господин Барлоу ни обясни всичко отвън. Сега няма да говорим за това, просто ще чакаме.

Нейтън сложи ръка на рамото му.

— Извинявай, че не пристигнахме по-рано. Ако това ти помага с нещо, Торнуей вече е прибран.

Очите на Коуди се фокусираха, после станаха твърди.

— Откъде знаеш?

— Барлоу направи някои проверки. Полицията отишла да го разпита. В момента, в който му казали, че вие с Абра сте били там по време на експлозията, той се сринал.

— Няма значение. — Коуди стана и отиде до прозореца. Нямаше значение дали Торнуей е в затвора, или в ада. Абра бе в операционната и всяка секунда бе цяла вечност.

Нейтън направи крачка към него, ала Джаки сложи ръка на рамото му.

— Нека аз — прошепна тя, приближи се тихо до Коуди и го почака да се овладее. — Тя е инженерката, нали?

— Да. Тя е инженерката.