Нора Робъртс - Водопад в пустинята

— И, как бихте се справили вие с Тим?

— Моля? — Той се бе отнесъл в кротката фантазия как тези тесни и умели ръце галят гърба му.

— Тим — повтори тя, даде газ и пое на юг от Финикс. — Как бихте се справили с него?

В момента повече го интересуваше как би се справил с нея.

— Доколкото разбирам, вие двамата не винаги имате еднакви виждания за нещата.

— Наблюдателен сте, Джонсън.

— Саркастична сте, Червенокоске. — Не поиска разрешение да пуши, просто смъкна прозореца с два сантиметра и започна да рови из джобовете си за кибрит. — Лично аз нямам нищо против, но когато си имате работа с Торнуей, ще откриете, че олиото върши по-добра работа от оцета.

Това бе вярно, абсолютно вярно. Дразнеше я, че се бе поставила в положение да трябва да й го напомнят.

— Той не разбира от сарказъм. — Абра включи запалката в колата.

— Девет от всеки десет пъти сигурно не го разбира. — Той допря върха на цигарата си до запалката. — Ала на десетия път може да имате неприятности. Още преди да ми го кажете, знам, че нямате нищо против малко неприятности.

Тя неволно се усмихна и не възрази, когато той изключи радиото.

— Нали знаете тези коне, парадните коне, които носят капаци, за да следват пътя и да не се разсейват от тълпата?

— Да, и вече съм разбрал, че Торнуей носи капаци, за да следва пътя към печалбата и да не се разсейва. Ако искате по-добри работни условия за хората, по-висококачествени материали, каквото и да било, ще трябва да се научите да бъдете по-хитра.

Абра отново размърда бързо и неспокойно рамене.

— Не мога.

— Разбира се, че можете. Вие сте по-умна от Торнуей, Червенокоске, така че трябва да можете да го надхитрите.

— Направо ме влудява. Когато си помисля за… — Тя отново сви рамене, но този път в движението й имаше печал. — Просто ме влудява. А когато полудея, всичко, което ми е на ума, ми е на устата.

— Това вече сам го бе разбрал.

— Просто трябва да използвате най-малкия общ знаменател. При Торнуей това е печалбата. Ако искате хората да имат един час обедна почивка в най-голямата жега, няма да му казвате, че това е за тяхно добро. Ще му кажете, че така ще получите по-висока производителност и следователно по-високи печалби.

Абра за минутка се намръщи, после въздъхна дълбоко:

— Предполагам, че трябва да ви благодаря, задето го склонихте за това.

— Добре. Какво ще кажете да вечеряме заедно?

Тя му хвърли един бърз поглед.

— Не.

— Защо не?

— Защото имате хубаво лице. — Коуди се засмя и Абра го възнагради с най-кратката възможна усмивка. — Не вярвам на мъже с хубави лица.

— И вие имате хубаво лице, ала аз не ви обвинявам заради него.

Усмивката й за миг стана по-широка, но тя продължи да гледа право напред към пътя.

— Това е разликата между вас и мен, Джонсън.

— Ако отидем на вечеря, ще намерим и други.

Бе изкушаващо. А не би трябвало да бъде.

— Защо ни трябва да намираме други?

— Да минава времето. Защо да не… — Млъкна, когато колата кривна. Абра изруга, с мъка излезе от пътя и спря.

— Спуках гума — обясни с отвращение. — Противна гума, а без това вече закъснявам. — Изскочи от колата и се запъти назад към багажника, като псуваше с възхитително познание на материала. Докато той отиде при нея, тя вече бе измъкнала резервната гума.

— И тази не изглежда в много по-добро състояние — отбеляза Коуди, докато оглеждаше грайфера.

— Всичките трябва да ги сменя, но тази ще трябва да поработи още малко. — Извади крика и го пъхна под бронята.

На върха на езика му бе да предложи той да смени гумата, ала си спомни колко му бе приятно да я наблюдава и работи. Затова пъхна палци в джобовете си и се отдалечи, за да не й пречи.

— Там, откъдето идвам, инженерите печелят добре. Не сте ли се замисляли за нова кола?

— И тази върши работа. — Тя отвъртя гайките, сръчно свали спуканата гума и постави на нейно място резервната. Вятърът от една преминаваща кола развя косата й.

— Галош съобщи Коуди, като огледа спуканата гума.

— Вероятно.

— Ами, вероятно. Грайферите на кецовете ми са по-големи. Нямате ли малко ум в главата? Как може да карате с изтъркани гуми? — Докато я питаше, обиколи колата да види грайферите на останалите. — И другите не са много по-добре.

— Казах, че ми трябват нови. — Абра отметна косата си. — Не ми е останало време да ги сменя.

— Намерете време.

Сега стоеше точно зад нея. Както бе клекнала, тя му хвърли един поглед през рамо.

— Дръпнете се.

— Когато работя с някой, който е толкова небрежен към себе си, започвам да се питам дали не е небрежен и към работата си.