Нора Робъртс - Водопад в пустинята

— Аз не правя грешки в работата си. — Абра отново се зае със затягането на гайките. Той бе прав. И понеже това я смущаваше, не искаше да го признае на глас. — Проверете атестациите ми.

Изправи се и по-скоро се подразни, отколкото се изненада, когато Коуди я обърна към себе си. Нямаше нищо против той да е близо. Имаше против да го чувства близо. Би трябвало да се отдръпне. Предупреждението започна да мига като червена лампичка в съзнанието й, когато гърлото й пресъхна. Стояха един срещу друг и тя виждаше миниатюрните капчици пот по лицето и врата му, както виждаше, независимо дали искаше, или не, желанието в очите му.

— Не искам да споря с жена, която държи в ръка железен ключ за гуми. — Взе го от нея и го опря на бронята. Ръцете й се свиха в юмруци, но това бе от нерви, чисти нерви, и нямаше нищо общо с гнева.

— Днес следобед чакам инспектор.

— В два и половина. — Коуди хвана ръката й и я обърна да погледне часовника. — Имате малко време.

— Това не е мое време — възрази Абра. — Аз се движа по часовника на Торнуей.

— Съвестна сте. — Той погледна към изтърканата гума. — За повечето неща.

Бе притеснително и смущаващо да чувства как сърцето й се блъска в гърдите. Сякаш бягаше, помисли тя. Не искаше да си признае, че бягаше от първия момент, в който го погледна.

— Ако имате нещо за казване, кажете го. Аз си имам работа.

— В момента нищо не се сещам. — Ала Коуди продължаваше да държи ръката й. Палецът му леко докосна вътрешната страна на китката й, където пулсът й биеше силно и бързо. — А вие сещате ли се?

— Не. — Абра се опита да мине покрай него и се озова притисната към гърдите му. Никога не бе можела да играе добре шах, помисли тя тревожно. Никога не бе успявала да види отвъд това, което се случваше в момента, и да предвиди бъдещите последствия. Отне й по-големи усилия, отколкото би трябвало, да запази гласа си спокоен — Какъв ти е проблемът, Коуди?

— Не знам. — Той бе не по-малко заинтригуван от нея. — Има само един начин да разберем. — Свободната му ръка наведе главата й и я задържа. — Имаш ли нещо против? — Още докато говореше, устните му се наведоха към нейните.

Абра не бе сигурна какво я накара да се отдръпне в последния момент — или какво й даде възможност да се отдръпне. Тя опря ръка на гърдите му и здраво натисна, макар да усещаше топлия му дъх върху устните си.

— Да. — С изненада установи, че това бе лъжа. Не би имала нищо против. Всъщност, искаше да почувства устните му върху своите.

Деляха ги само сантиметри. Коуди неочаквано усети как в корема му се съсредоточи топлина. Бе нещо по-силно от любопитство, осъзна той и реши, че това никак не е приятно. Когато отстъпи назад, го стори най-вече заради самия себе си.

— Не трябваше да питам — заяви безгрижно. — Следващия път няма да питам.

Абра всеки момент щеше да започне да трепери. Потресена осъзна, че тялото й бе на път да я предаде и да започне да се тресе и тръпне. И отново не от гняв. Успя да се сдържи само с върховно усилие на волята. Наведе към спуканата гума.

— Върви си намери някой друг, с когото да си играеш, Коуди.

— Не мисля. — Той взе гумата от нея и я прибра в багажника. После, преди тя да бе успяла да се заеме лично с това, спусна крика и прибра и него.

Абра заобиколи и отиде до вратата си, като дишаше бавно и успокоително. Един камион с ремарке мина с грохот и въздушната вълна я удари. Тя се напрегна срещу нея, както и срещу него. Дланите й бяха влажни. Внимателно ги изтри в джинсите си, преди да седне в кабината и да завърти ключа.

— Не ми приличаш на мъж, който продължава да чука на вратата, ако никой не отваря.

— Права си. — Абра потегли и Коуди се облегна назад. — След малко просто я отварям сам. — Усмихна й се приятелски и пусна радиото.

Инспекторът бе дошъл по-рано. Абра изруга наум, но не можеше да направи нищо друго, защото електрическата инсталация издържа проверката. Мина през сградата, която вече придобиваше форма, и се качи на втория и третия етаж да види изолацията и първите доставени вътрешни панели. Всичко вървеше като по часовник и би трябвало да е доволна.

Всичко, за което можеше да мисли в момента, бе как се чувстваше на отбивката на пътя с устните на Коуди на сантиметър от нейните.

Бе инженер, а не романтичка, напомни си, докато стоеше на високата платформа и разгъваше един чертеж. Охладителната система. През следващите няколко дни това щеше да отнеме доста от времето и енергията й. Нямаше нито времето, нито настроението да седи и да се чуди какво би било да целуне Коуди Джонсън.