Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Напълно ме устройват. Джуд, кажи на Шон да прибере боклуците си; започвам работа в началото на следващата седмица.

— Не са боклуци — обади се Шон от прага. — Прекарал съм много щастливи нощи в леглото, върху което Дарси се е настанила в момента.

— Да, но сега вече е за боклука — не се предаваше Брена. — И пречи. Ще ми се да знам по колко пъти си удрял един и същи пирон, за да направиш такива огромни дупки.

— Поставяш картини над тях и няма значение колко са големи дупките.

— Щом така смяташ, когато решиш да окачиш нещо в къщурката, повикай човек, който прави разлика между двата края на чука. Накарай го да се закълне, че ще постъпи така, Джуд — предупреди Брена, — иначе до пролетта къщурката ще бъде пълна развалина.

— Сам ще запълня проклетите дупки, само млъкни.

Изрече го с опасно любезен тон. Оказа се достатъчно да предизвика сърцебиенето на Брена и се наложи тя да прикрие реакцията си със саркастична реплика.

— Да, бе. Ще ги оправиш! Както оправи мивката в кръчмата последния път. Наложи се да газя във вода по пода, та да отстраня повредата.

Дарси се изхили, а Шон й хвърли хладен укорителен поглед.

— Ще изнеса вещите си до утре, Джуд, ако не възразяваш.

Разпознала наранената мъжка гордост, тя бързо се намеси.

— Не е толкова спешно, Шон. Ние просто…

Млъкна, защото стаята се завъртя пред очите й.

Преди да залитне, Шон прекоси стаята със скорост, която накара Брена да зяпне, и пое снаха си в ръце.

— Нищо ми няма — главата й вече се бе избистрила и Джуд потупа Шон по рамото. — Просто ми се зави свят за миг, това е. Случва ми се от време на време.

— По-добре си легни — посъветва я той, а докато излизаше, нареди на Дарси през рамо: — Извикай Ейдан.

— Не, не, добре съм. Шон, недей…

— Извикай Ейдан — повтори той, но Дарси вече тичаше.

За миг Брена остана на място с метъра в ръка. Като най-възрастна от сестрите си бе виждала майка си да лежи направо на пода заради моментни прилошавания по време на бременностите си. Затова не се разтревожи особено за Джуд. По-скоро я шокира неподозираната сила, на която току-що стана свидетел. Та този мъж вдигна Джуд сякаш е перце.

Къде се бе крило това му качество досега?

Тръсна глава и влезе в голямата спалня точно навреме, за да види как Шон нежно полага Джуд върху леглото и я завива.

— Шон, това са глупости. Аз…

— Ще лежиш — така насочи пръст към нея, че Джуд мигом се подчини, а очите на Брена се разшириха. — Ще извикам лекар.

— Няма нужда от лекар — Брена едва не се разтрепери от свирепия поглед, който той й метна, когато се извърна. Забеляза обаче и чисто мъжки страх в очите му, което я трогна. — Това е просто част от износването на плода. — Приближи до леглото и потупа Джуд по ръката. — Завиеше ли й се свят, мама лягаше направо на пода в кухнята. Случваше й се особено често по време на бременността с Алис Мей.

— Нищо ми няма.

— Естествено. Но няма да ти навреди да си починеш малко. Защо не донесеш вода на Джуд, Шон?

— Според мен е редно да извикаме лекар.

— Ейдан вероятно ще го направи — понеже Джуд изглеждаше доста нещастна от перспективата, Брена я погледна съчувствено. — О, не го приемай много навътре. От мама знам, че татко се е държал по същия начин с нея, докато е била бременна с мен. Но когато се появявали другите, вече започнал да свиква. Един мъж има право да се паникьоса, в края на краищата. Не знае какво става вътре в теб, нали? Шон, къде е водата?

— Ей сега ще я донеса, но ти не й позволявай да стане.

— Наистина съм добре.

— Разбира се. Цветът ти се възвърна, очите ти се избистриха. — Брена отново стисна ръката на Джуд. — Искаш ли да отида и да се опитам да успокоя Ейдан?

— Ако мислиш… — Млъкна, защото чу как входната врата се затръшва и по стълбището се понесоха бързи стъпки. — Късно е.

Брена стана и стигна до средата на стаята, преди Ейдан да се втурне вътре.

— Добре е. Просто й се зави свят, съвсем обичайно е при бъдещите майки. Тя…

Въздъхна, когато Ейдан я подмина, очевидно без да е чул и думичка.

— Добре ли си? Припадна ли? Някой извика ли лекар?

— Хайде да оставим на нея да го успокои — предложи Брена и направи знак на Дарси да излязат от стаята, след което затвори вратата.

— Сигурна ли си, че е добре? За минута бе страшно бледа.

— Добре е, уверявам те. А и Ейдан най-вероятно няма да й позволи да стане от леглото целия ден, независимо колко спори с него.

— Не стига, че когато е бременна, жената става дебела като крава, но в добавка трябва да виси над тоалетната чиния всяка сутрин или да й прилошава изневиделица. — Дарси въздъхна и се насили да се успокои. — През какви мъки само минава жената. А вие… — Заби пръст в рамото на Шон, който минаваше край тях в коридора с чаша вода в ръка. — Вие само си свършвате работата, свиркате си девет месеца и накрая поднасяте миризливи пури наляво-надясно.