Нора Робъртс - Сълзите на луната

Слънчевата светлина бе слаба и бледа, въздухът — влажен и студен. Диви треви героично си пробиваха път през камъните. По тези места зимата никога не вилнееше свирепо и съвсем скоро свежи зелени стръкове щяха смело да си намерят място сред старите.

На такива места природните цикли никога не прекъсват. И това е още един процес, носещ утеха.

Седна до гроба на Мод Фицджералд, кръстоса крака и постави теменужките до надгробния камък с издяланите думи „Мъдра жена“.

Моминското име на майка му бе Фицджералд, така че Старата Мод се падаше нещо като братовчедка. Шон я помнеше добре: дребна, слаба жена със сиви коси и зелени замечтани очи.

И си спомняше как го гледаше понякога — изучаващо и спокойно, по начин, който не толкова го обезпокояваше, колкото го караше да се чувства несигурен. Независимо от това, винаги бе изпитвал привързаност към нея и като дете често бе седял в краката й, когато тя идваше в кръчмата. Никога не му омръзваше да слуша разказите й и по-късно, след години, написа песни по някои от тях.

— Джуд ти изпраща цветя — подхвана той. — В момента си почива, защото й прилоша от бременността. Но е добре, няма нищо тревожно. Все пак искахме да остане в леглото известно време и затова обещах аз да ти донеса цветята. Нямаш нищо против, надявам се.

Замълча за миг и плъзна поглед наоколо. После продължи:

— Живея в къщурката ти, откакто Ейдан и Джуд се нанесоха в къщата. Така е в рода Галахър, сигурен съм, че знаеш. А сега, когато бебето е на път, къщурката щеше да им е малка. Бабата на Джуд — твоята братовчедка Агнес Мърей — й приписа къщурката като сватбен подарък.

Размърда се, за да се настани по-удобно на земята, а пръстите му несъзнателно започнаха да тактуват по коляното, следвайки ритъма на морето.

— Приятно ми е да живея там, на спокойствие. Но се чудя защо не съм виждал лейди Гуен. Явила се е на Брена О’Тул. Знаеш ли? Помниш Брена, нали? Тя е най-голямото момиче на семейство О’Тул, живеят близо до къщурката. Червенокосата е… То повечето от момичетата О’Тул са червенокоси, но косите на Брена са като слънчев огън по краищата. На човек му се струва, че ще си изгори пръстите, ако ги докосне, а се оказват топли и меки.

Сепна се, леко свъси вежди и прочисти гърлото си.

— Както и да е. Живея там вече близо пет месеца, а пред мен не се е показвала. Поне не ясно. А Брена дойде да оправи фурната и тази дама не само й се явява, но я и заговорва.

— Жените са странни същества.

Сърцето на Шон подскочи — та той изобщо не очакваше някой да се обади на това място. Вдигна поглед и видя мъж с дълга черна коса, пронизващо сини очи и леко зловеща усмивка.

— И аз съм си го мислил често — отвърна Шон привидно спокойно, но сърцето му започна да бие учестено в гърдите му.

— Но не можем без тях, нали? — Мъжът се надигна от каменната пейка близо до трите кръста. Обут в ботуши от мека кожа, прекоси плавно стръковете трева и камъните и седна от другата страна на гроба.

Острият вятър се заигра с косите му и раздвижи червената мантия, метната царствено върху рамото му.

Светлината стана по-ярка и всичко — камъни, трева, цветя — сега се открои по-релефно на фона на суровия пейзаж. В далечината, премесена със звуците на морето и вятъра, се чу музика на гайди и флейти.

— Поне не за дълго — отвърна Шон, без да отмества поглед.

Надяваше се сърцето му скоро да възвърне нормалния си ритъм.

Мъжът отпусна длан върху коляното си. В плата на опънатите му панталони до коленете и в късия жакет проблясваха златни нишки. На ръката си носеше сребърен пръстен с ярък син камък.

— Знаеш кой съм, нали, Шон Галахър?

— Виждал съм те нарисуван в книгата на Джуд. Бива я да рисува.

— Сега е добре и щастлива, нали? Омъжена и с мъж в леглото.

— Да, точно така, принц Карик.

Очите на Карик засияха. В тях имаше и мощ, и веселие.

— Тревожи ли те, че разговаряш с Принца на феите, Галахър?

— Е, не ми се ще да ме отвлекат в двореца на феите и да ме държат там цял век, защото предпочитам да свърша някои неща тук.

Все още с ръце на коленете, Карик отметна глава назад и се изсмя. Смехът беше плътен, богат. Прелъстителен и обсебващ.

— Доста дами в двореца биха ти се зарадвали, не се и съмнявам, защото си привлекателен и имаш талант на музикант. Но си ми нужен тук, в своя свят. И тук ще останеш, така че не се притеснявай.

Изведнъж стана сериозен и се наведе напред.

— Спомена за разговора на Гуен с Брена О’Тул. Какво й е казала?

— Не знаеш ли?