Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Мълаки погали нежно гърдите й и тя потръпна.

— Не си ли съгласна?

— Аз… да. Не. Не знам какво правя тук. Загубила съм си ума.

— Надявах се да го загубиш, Тия — отвърна той, като я повдигна нежно, за да свали блузата й. — Толкова си красива.

— Не съм с подходящо бельо.

Той прокара ръце по тялото й и си помисли, че кожата й прилича на сгрени от слънцето розови листенца.

— Какво? — разсеяно я попита Мълаки.

— Ако знаех… Не съм с подходящо бельо за случая.

— Така ли?

В очите му заискри смях, докато разглеждаше обикновения памучен сутиен.

— Е, тогава ще е най-добре да се отървем от него. Колкото се може по-бързо.

— Не исках да кажа…

Тя преглътна тежко, когато Мълаки пъхна ръка под нея и ловко разкопча сутиена й.

— Правил си това и преди.

— Признавам си. Правил съм го — усмихна се той и я целуна по устните. — А сега ще се възползвам от теб.

Той започна да гали зърната й. Тия усети как я облива гореща вълна.

— Вероятно би трябвало да викаш за помощ — посъветва я той.

— Не мисля, че се нуждаеш от помощ.

Мълаки се разсмя и я прегърна отривисто.

— Господи! Ти си невероятна! Целуни ме. Целуни ме веднага. Имам нужда от теб.

През целия й живот никой не й бе казвал подобно нещо. Вълнение изпълни сърцето й и се изля в целувката й. Тия обви ръце около него и притисна тялото си към неговото със страст, която никой от двамата не бе очаквал.

Зашеметен, Мълаки заби пръсти в плътта й и се помъчи да запази самообладание. После се претърколи върху нея и изпълни заплахата си да впие зъби в нея.

Тия се надигна, сякаш понесена от вълна, и без да мисли задърпа ризата му.

— Искам… искам…

— Аз също.

Мълаки остана без дъх, мускулите му затрепериха. Кожата й бе топла и сладка, нежна като коприна. А ентусиазмът, с който прокарваше малките си, нервни ръце по него, направо го влудяваше.

Беше толкова деликатна. Мирисът й бе лек и женствен. Струваше му се, че може да я вдиша. Той нетърпеливо прокара устни надолу по тялото й, после обратно към малките, красиви гърди.

Обратно към горещата й, търсеща уста.

Когато притисна ръката си към най-горещото място и Тия изстена, Мълаки се почувства като бог.

Той мърмореше нещо или пък крещеше. Главата й бучеше толкова силно, че не можеше да разбере. Тялото й трепереше от толкова много и силни усещания, че не можеше да ги отдели едно от друго.

Тя ги поглъщаше жадно и искаше още.

А неговото тяло бе толкова твърдо и гладко. Нищо чудно, че ръцете й копнееха да го докоснат. А когато го докоснеха, тя чувстваше потръпването на мускул и ускорен пулс.

Нужда. Той наистина имаше нужда от нея.

После, когато пръстите му се плъзнаха по нея и вътре в нея, тя забрави за неговата нужда. Вкопчи се в завивките, сякаш искаше да се задържи за тях, докато политаше.

Устните му се върнаха върху нейните и тя се откри за него. Разцъфна като цвете. Мълаки проникна едновременно в тялото и в сърцето й.

Не спираше да повтаря името й. Струваше му се, че отеква в главата му, докато потъваше в нея, в тази влажна горещина. Тия се надигна към него и се понесоха в буен ритъм. Нуждата им се превърна в отчаяно желание. А после в невероятно удоволствие, което погълна и двама им.

Слаба и изтощена, Тия лежеше под него. Някъде в подсъзнанието си усещаше тежестта на тялото му, галопиращия ритъм на сърцето му, дори ускореното му дишане. Но усещаше много по-силно прекрасната умора на собственото си тяло и горещата кръв, която се движеше под кожата й.

Част от съзнанието й продължаваше да се крие в ъгъла и да гледа шокирано и неодобрително. Беше правила дива, бурна любов с мъж, на когото не трябваше да се доверява. И то в девет часа сутринта. В четвъртък сутрин.

Тези факти я накараха да почувства радост, от която знаеше, че би трябвало да се срамува.

— Престани да мислиш толкова много — лениво каза Мълаки. — Ще се повредиш. Пропуснах тила ти — добави той, като се завъртя и захапа леко рамото й. — Ще трябва да се реванширам за това, когато отново мога да се движа.

Тия затвори очи и си заповяда да се вслуша във вътрешния си глас.

— Девет часа сутринта е.

Той завъртя глава и погледна часовника.

— Всъщност не е. Десет и шест минути е.

— Не е възможно. Те излязоха малко преди девет. Беше толкова хубаво да прокарва ръце през гъстата му, тъмнокестенява коса.

— Погледнах часовника, за да знам кога да започна да се тревожа, ако не се върнат.

Тя се опита да се обърне, за да види часовника, но Мълаки спря движението й с целувка.