Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Права си. Но когато дойдох в Ню Йорк, не мислех само за орисниците. Те не бяха единственото, което исках. Помниш ли как те целунах пред вратата на апартамента ти? Помниш ли?

— Престани!

— Накарах те да влезеш вътре сама, а аз затворих вратата и останах отвън. Ако не държах на теб, щях да вляза. Знаех, че ще ми позволиш. Но не можех. Не исках да те имам, докато те лъжех.

— Щеше да влезеш и да ме заведеш в леглото, ако можеше да понесеш мисълта да правиш любов с жена като мен.

Мълаки застина на мястото си като човек, ударил се в прозрачна стъклена стена. Очите му заблестяха.

— Какво, по дяволите, означава това? Жена като теб. Побеснявам, като те чуя да говориш така — извика той, скочи и почти я хвана за ръката, преди тя отново да отстъпи назад. — Проклет да съм, ако ти позволя да вярваш в това! Онази нощ те исках адски силно. И запазих вкуса на устните ти. Но както виждам, има само един начин да разрешим проблема. Ще те имам.

— Какво ще имаш?

Когато Мълаки спря и се изсмя като луд. Тия загря. Червенина обля лицето й.

— Не можеш да казваш нещо такова. Не можеш да приемаш…

— Нищо не приемам и нищо не казвам. Откакто пристигнах тук, се опитвам да кажа нещо, но вече се отказвам от думите. Искам ръцете ми да са върху теб. Престани да вдишваш толкова дълбоко, защото скоро ще се нуждаеш от онзи проклет инхалатор.

— Не вдишвам — възрази Тия, макар да правеше точно това. — И няма да се метна в леглото с теб.

— Не е задължително да е в леглото, но мисля, че ще ти достави по-голямо удоволствие, ако сме там.

Мълаки се престори, че тръгва наляво, после бързо скочи вдясно и я хвана за ръката. Позволи й да се измъкне за момент, за да се наслади на преследването.

— Не си много добра в това — отбеляза той, когато Тия се спъна и едва не падна. — Обзалагам се, че не е имало много мъже, които да те гонят около канапето.

— Така е. Не се срещам с дванадесетгодишни хлапаци.

Ако се беше надявала да го обиди, широката му усмивка й показа, че не е успяла.

— Искам да престанеш — строго каза тя. — Веднага!

Тия погледна вратата на кабинета си и прецени разстоянието.

— Хайде, опитай — ухили се той, като повдигна вежди. — В интерес на честната игра ще ти дам преднина. Искам да те целуна по тила. Да прокарам устни по тази елегантна извивка…

Мълаки се спусна към нея. Тия изписка, размаха ръце и се просна на канапето. Изтърколи се от него и се стовари на пода, а Мълаки се оказа сам на възглавниците.

С нервен кикот, който изненада повече нея, отколкото Мълаки, тя скочи и се втурна към кабинета си.

Той я хвана точно пред вратата, завъртя я и я притисна към стената. Тия отвори уста, но думите замряха на гърлото й, когато видя очите му. Блестящите му, пламтящи очи.

— Ето колко непривлекателна те намирам — каза Мълаки и впи устни в нейните, но без топлотата и нежността, които й бе показал преди.

Тялото му се притисна страстно към нейното и тя долови учестеното биене на сърцето му.

Тия вдигна ръце с мисълта да… Не, без никаква мисъл. После ги отпусна.

Мълаки повдигна глава. Лицето му беше толкова близо до нейното, че го виждаше размазано.

— Вече наясно ли сме с това? — попита той.

Тия успя само да поклати глава и той отново я зацелува.

Стори й се, че я изстрелват от оръдие или изхвърча от влакче на ужасите. Или поне предполагаше, че тези две събития биха довели до подобно замайване и ускорен пулс, биха подкосили крайниците й и биха накарали тялото й да изпита нещо между леден ужас и гореща възбуда.

Ушите й зазвънтяха и й напомниха, че задържа дъха си. Но когато го изпусна, той прозвуча като стон.

Безпомощната й реакция го накара да засмуче силно долната й устна, преди да прекрати целувката.

— Ами сега?

— Аз… аз забравих въпроса.

Очите му проблеснаха весело. Той се засмя и я целуна отново.

— Тогава аз ще го перифразирам.

Мълаки я грабна. Нямаше друг начин да се опише начина, по който я вдигна във въздуха и я завъртя.

— О, Господи — бе единственото, което Тия успя да промълви, когато Мълаки я занесе в спалнята и затвори с крак вратата зад себе си.

— Дръж се за тази мисъл. Знаеш, разбира се, че правя това само за да не си ми ядосана повече.

— О — прошепна Тия, когато той я положи на леглото, — добре.

— Нямам личен интерес към теб. Нямам желание да те съблека и да забия зъби в теб.

Той я прикова под себе си и се вгледа в лицето й, докато разкопчаваше блузата й.

— Но понякога човек трябва да се жертва в името на общото добруване.