Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Тя въздъхна, седна на леглото и реши, че никога вече няма да го види.

Мълаки свика събрание в мига, когато се върна в Коув. Поради важността на темата, графиците бяха променени бързо и замесените страни се отзоваха на поканата.

Той застана до масата и разказа събитията, случили се по време на престоя му във Финландия.

Когато приключи с историята, седна и взе чашата си с чай.

— Е, тъпчо, защо не остана да я попритиснеш още малко?

Въпросът излезе от устата на най-младия партньор — сестра му, и Мълаки не се обиди. По традиция мястото за събрания бе кухненската маса на семейство Съливан. Преди да отговори, той се изправи отново, извади кутията с бисквити от шкафа и си взе няколко.

— Първо, защото натискът би навредил, вместо да помогне. Жената не е глупава, Бека. Ако бях започнал да я разпитвам за статуетките веднага след обира в стаята й, можеше да заподозре, че аз имам нещо общо с това. Всъщност — добави той намръщено, — предполагам, че отчасти е така.

— Не можем да обвиняваме себе си за това. Все пак не сме хулигани, нито крадци.

Гидиън беше средното дете, две години по-млад от Мълаки и почти две години по-голям от сестра им. Това често го караше да влиза в ролята на помирител.

Приличаше на брат си по ръст и фигура, но бе наследил чертите на майка им. Типичните за семейство Съливан леко хлътнали бузи, при него бяха подчертани от гарвановочерна коса и викингски сини очи.

В известни отношения той бе най-придирчивият в семейството. Предпочиташе всичко да е спретнато и подредено, и поради тази причина, макар Мълаки да имаше повече талант с числата, Гидиън изпълняваше задълженията на семеен счетоводител.

— Пътуването не е било загуба на време — продължи той. — Нито пък разходите и времето. Установил си контакт с нея и сега имаме основателна причина да вярваме, че тя може да има някаква връзка с орисниците.

— Не сме сигурни дали е така — възрази Ребека. — Ясно е като бял ден, че Мълаки ги е отвел до нея. Трябваше да останеш и да потърсиш хората, проникнали в стаята й, вместо да се връщаш тук.

Мълаки повдигна леко вежди и макар тонът му да бе мек, очите му проблеснаха.

— И как, Мата Хари, би предложила да подходя към това?

— Търси следи — отговори тя, като размаха ръце. — Разпитай хотелския персонал. Направи нещо.

— Да бе, само дето забравих да си взема лупата и карираната шапка.

Ребека завъртя очи. Разбираше смисъла на извършеното от Мълаки, но когато ставаше дума за избор между разум и действие, тя винаги забравяше разума.

— Виждам само, че от пътуването ти не спечелихме нищо и не сме по-добре, отколкото, преди да започнеш флирта с американката.

— Не е имало никакъв флирт — отвърна Мълаки леко раздразнен.

— Добре, а кой е виновен за това? — извика Ребека. — Мисля, че щеше да научиш повече, ако я беше вкарал в леглото.

— Ребека!

Тихият укор дойде от майка им. Айлин Съливан бе родила трудно трите деца, но завинаги щеше да си остане истинската сила в семейството.

— Мамо, човекът е на тридесет и една години — сладко се усмихна Ребека. — Не може да не си наясно, че е правил секс и преди.

Айлин беше красива, спретната жена, която се гордееше със семейството и дома си. И ръководеше и двете с желязна ръка.

— Това не е обсъждане на личния живот на брат ти, а делово събрание. Споразумяхме се, че Мъл ще отиде да види как стоят нещата и той го направи.

Ребека притихна, но не й беше лесно. Обожаваше братята си, но на моменти й се искаше да им фрасне главите една в друга, за да им налее малко разум.

Тя също бе с типичната висока и слаба фигура на семейство Съливан и човек можеше да я сметне за крехка, ако не обърнеше внимание на силните рамене и здравите мускули под нежната кожа.

Косата й беше няколко нюанса по-светла от тази на Мълаки, по-скоро златисточервена, а не кестенява. Очите й бяха нежно зелени, обрамчени с гъсти мигли. Широка, упорита уста красеше ъгловатото й лице.

Зад зелените очи се криеше бърз, остър и често нетърпелив ум.

Ребека бе настоявала тя да е човекът, който да замине за Хелзинки и да осъществи първоначалния контакт с Тия Марш и още бе ядосана, че Мълаки бе спечелил.

— Нямаше да се справиш по-добре с нея — отбеляза Мълаки, който четеше мислите й с лекота. — А и сексът нямаше да съществува като възможност, нали? Така или иначе, сега сме по-добре. Тя ме хареса, а Тия не е контактна личност. Не прилича на теб, Бека — усмихна се Мълаки, като заобиколи масата и подръпна дългата къдрава коса на сестра си. — Не е дръзка и изпълнена с желание за приключения.