Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Намерила си го! — усмихна се Мълаки. — Страхотна си, Ребека!

— Така е, защото открих и още нещо. Имал син на име Джеймс, който имал две дъщери. И двете се омъжили, но едната загубила съпруга си във Втората световна война и умряла бездетна. Другата се преместила в Щатите, а съпругът й бил известен адвокат във Вашингтон. Имали три деца, две момчета и едно момиче. Загубили единия си син, когато бил съвсем млад. Загинал във Виетнам. Другият се покрил в Канада и не успях да го открия. Но дъщерята се омъжвала три пъти. Сега живее в Ел Ей. Има едно дете от съпруг номер едно — дъщеря. Открих и нея. В момента живее в Прага и работи в някакъв клуб там.

— Е, Прага е по-близо от Ел Ей — промърмори Мълаки. — Не можеха ли просто да си останат в Лондон? Рискуваме доста тук. Дали този човек Уайт — Смит въобще е разполагал със статуетката? Дали ако е била у него, е останала в семейството? Или пък можем да разберем къде е отишла? И дали въобще ще можем да се доберем до нея?

— Рисковано е било и когато прапрапрадядо ти е дал спасителната си жилетка на една непозната и детето й — обади се Айлин. — Според мен, имало е причина той да бъде пощаден, след като толкова много хора са се издавили. Причина малката статуетка да е била в джоба му, когато е бил спасен. И заради това, тя принадлежи на семейството ни — продължи Айлин с необорима логика. — А тъй като е част от колекция, и останалите трябва да дойдат при нас. Не заради парите, а заради принципа. Можем да си позволим билет до Прага, за да видим дали там има някакви отговори.

Айлин се усмихна мило на дъщеря си.

— Как е името на клуба, скъпа?

Името на клуба беше „Там, долу“. Мястото бе избягнало хлъзването по наклонената плоскост благодарение на енергията на собственицата си, Марсела Лубриски. Ако клубът започнеше да се срива, Марсела щеше да го върне на мястото му, като го срита с острите си токчета.

Тя беше продукт на страната и времето — славянка, с капки руска и немска кръв. Когато комунистите бяха получили пълна власт в страната, тя бе взела двете си малки деца и бе заминала за Австралия, която й се бе сторила достатъчно далеч от комунизма, като бе казала на съпруга си да избере дали да остане в Прага, или да потегли с нея.

Тя не знаеше английски и нямаше връзки. В сутиена й бяха скътани двеста долара, а тъй като мъжът й бе решил да не напуска Прага, децата й останаха без баща.

Но Марсела имаше кураж, остър ум и тяло, създадено да изкушава. Тя се възползва от всичко това и започна работа в стриптийз клуб в Сидни, където се събличаше за пияните и самотните и спестяваше малката заплата и щедрите бакшиши.

Марсела се научи да обича австралийците заради щедростта, чувството им за хумор и това, че приемаха приятелски аутсайдерите. Грижеше се децата й да са добре нахранени, а ако от време на време приемаше по някоя частна работа, за да се погрижи и за обувките им, това си беше само секс.

След пет години бе спестила достатъчно, за да инвестира в малък клуб с партньори. Все още правеше стриптийз и продаваше тялото си, когато й изнасяше. След още пет години, изкупи дяловете на партньорите си и се оттегли от сцената.

Когато Берлинската стена падна, Марсела притежаваше един клуб в Сидни, друг в Мелбърн, процент от офис сграда и голяма част от жилищен блок. Беше доволна, че свалиха комунистите от власт в родната й страна, но не се замисли сериозно по въпроса.

Отначало.

Ала за нейна изненада, постепенно закопня да чуе майчиния си език из улиците, да види куполите и мостовете на родния си град. Остави сина си и дъщеря си да се разправят с австралийските имоти и отлетя за Прага. Смяташе, че това ще е само едно сантиментално пътуване.

Но деловата жена усети възможностите, а те не бяха за изпускане. Скоро Прага отново щеше да е град, където успешно се съчетават старото и новото — Париж на Източна Европа. А това означаваше търговия и луди пари от туризъм.

Марсела купи малък хотел със старинна атмосфера и хубав традиционен ресторант. А после отвори и клуба.

Управляваше чисто заведение със здрави момичета. Нямаше нищо против, че приемат и частни поръчки.

Знаеше много добре, че сексът плаща екстрите, които правят живота поносим. Но ако заподозреше употреба на дрога, провинилата се на мига изхвърчаше навън.

В „Там, долу“ не се даваше втори шанс.

Марсела поддържаше чудесни отношения с местната полиция, посещаваше операта редовно и стана меценат на изкуствата. Наблюдаваше с радост как градът й се съживява и се изпълва с цветове и музика. И пари.