Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Тя натрака на клавиатурата кодовете, които вече знаеше наизуст, и огледа мониторите.

— Външни и вътрешни врати — обезопасени.

Ребека продължи и изреди останалите шестнадесет сектора, които съставляваха охранителната система, създадена от Джак за „Морнингсайд“.

— Изключи алармите в пети сектор?

— Да ги изключа?

— Практика, скъпа. Изключи пети сектор за десет секунди.

Тя въздъхна и сви рамене.

— Изключвам пети сектор.

Джак се загледа с любов в нея. Пръстите й шареха по клавиатурата, а очите й напрегнато следяха мониторите.

— В сектора има сигнал. Да…

— Това е нормално. Продължавай.

— Секторът е изключен.

Ребека погледна часовника и преброи секундите. На десет включи отново системата.

— Алармите в пети сектор са включени.

— Казах ти десет секунди.

— Десет бяха.

— Не. Нужни са четири, за да може системата да заработи с пълна сила. Така че това прави четиринадесет.

— Тогава трябваше да ми кажеш…

— Казах десет, значи се нуждая от десет — погали и той по главата. — Успехът е закодиран в детайлите.

Ребека се намръщи, а Джак отвори чантата си, за да провери за последен път портативното си оборудване.

— Ако изключим цялото място, как после да върна охраната на линия?

— Това е сериозен въпрос. Стандартните аларми, външните врати и прозорците ще се включат веднага. Детекторите за движение, инфрачервените лъчи и вътрешните врати се включват ниво след ниво. Четири минути и дванадесет секунди, за да се задействат напълно. Системата е доста сложна.

— Струва ми се прекалено дълго. Мисля, че има начин да съкратим времето.

— Възможно е.

— Обзалагам се, че мога да сваля цяла минута от тези четири и дванадесет, ако имах достъп до цялата система и време да си поиграя с нея.

— Да не си търсиш работа, ирландке?

— Само казвам — усмихна се тя и се завъртя на стола. — Подходящото време има значение. За всички неща.

— Да не би това да е начин да ми кажеш, че не съм уцелил подходящия момент с теб?

— Казвам ти, че обичам аз да избирам момента.

— Няма да нараниш чувствата ми, ако посъкратиш този момент. А сега отивам да взема останалите.

— Място за паркиране на улицата. В Източната част — поклати глава Джак, който караше буса. — Трябва да приемем това като предзнаменование.

Той вкара буса между последен модел седан и очукан джип.

Клио погледна през предното стъкло към уличната лампа.

— Май сме на доста светло, а?

— Парите на данъкоплатците не са отишли напразно.

— Твоите може би. Но аз не получавам заплата напоследък — каза Клио и се ококори, когато Джак извади пистолет изпод седалката си. — Хей, юнако, не каза нищо за въоръжен обир.

— Трябва да сме готови за всичко. Стой спокойно — отвърна той, като излезе от буса и тръгна небрежно по тротоара, завъртя се и простреля уличната лампа с лек пукот и музикален звън на стъкло.

— Въздушен пистолет — обясни той на Клио, когато се върна в буса.

— Можеш да извадиш нечие око с това.

— И майка ми винаги така казва.

Джак се протегна назад и чукна три пъти по преградата, която разделяше кабината от задната част на буса.

Секунда по-късно бусът спря и задната врата се отвори. После се затвори. В страничното огледало Клио видя как Гидиън и Мълаки излизат на тротоара. Гидиън тръгна на изток, а Мълаки — на запад.

— Потеглиха — промърмори тя.

Изчакаха три дълги минути мълчаливо в тъмнината. После радиостанцията на Джак изписука.

— За един град, който никога не спи, тук е ужасно тихо — съобщи Мълаки.

— На изток също е чисто — докладва Гидиън.

— Останете на този канал.

Джак почука отново по преградата и погледна Клио, когато чу отговора отзад.

— Готова ли си?

— Абсолютно.

Излязоха от буса. Джак преметна чантата си през рамо, доближи се до Клио и я прегърна.

— Просто влюбена двойка, излязла да се поразходи.

— Ченгетата патрулират често из лъскави квартали като тоя — отбеляза тя. — Колко години в пандиза може да ти осигури онова, което носиш в чантичката си?

— Това е чанта. Най-обикновена чанта. От три до пет — отговори Джак. — Ако съдията е прекалено суров. Но ще се отърва с условна. Имам връзки.

— Имаш страхотен задник, Джак — приятелски го потупа Клио. — А тъй като ще ми е неприятно Големия Уили и бандата му педали от „Райкърс“ да се порадват на този чудесен задник, ще трябва да внимаваме да не ни хванат.

— Благодарен съм ти за подкрепата.