Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— С удоволствие — кимна Мълаки и притисна устни към нейните.

— Дечица, успокойте се и седнете. Сигурно искате да чуете това.

Джак включи аудиосистемата и свали слушалките си.

— … разбирам какво един полицейски детектив може да иска от мен. Кафе?

— Не, благодаря. Госпожице Гай, знам, че сте доста заета и няма да ви губя времето. Става дума за един имот, който сте притежавала, склад близо до шосе 19, на юг от Линдън, Ню Джърси.

— Детектив, съпругът ми притежаваше много имоти, които аз наследих. О, вие казахте, че преди съм го притежавала. Наскоро продадох един имот в Ню Джърси. Адвокатите и счетоводителите ми се разправят с подробностите. Някакъв проблем с продажбата ли има? Не съм чула нищо, което да ме наведе на тази мисъл, а и знам, че сделката беше приключена в началото на месеца.

— Не, госпожо. Не знам нищо за подобен проблем — отговори детективът и се чу леко шумолене. — Познавате ли този човек?

— Не ми се вижда познат. Срещам се с доста хора, но… Не, не го познавам. Трябва ли да го познавам?

— Госпожице Гай, този човек е бил намерен във въпросния склад. Бил е убит.

— О, Господи — възкликна Анита и се чу скърцане, когато се отпусна на стола си. — Кога?

— Не е лесно да се определи точното време на смъртта. Умрял е около датата, на която сте продала склада.

— Не знам какво да кажа. Този имот не е бил използван… даже не съм сигурна откога. Шест месеца. Или пък осем. Но никой не ми е съобщил за тази ужасна история. А аз ще трябва да се свържа с купувачите. Това наистина е ужасно.

— Госпожице Гай, имахте ли достъп до онази сграда?

— Разбира се. На представителя ми бяха дадени всички ключове и кодове, които би трябвало да са предадени купувачите. Предполагам, че ще искате да се свържете с моя агент по недвижими имоти. Ще помоля секретарката си да ви предостави тази информация.

— Благодаря ви. Госпожице Гай, притежавате ли пистолет?

— Да. Три. Съпругът ми… Детектив…

Последва дълга пауза.

— Заподозряна ли съм?

— Това са само рутинни въпроси, госпожице Гай. Предлагам, че оръжията ви са регистрирани.

— Да, разбира се. Имам два пистолета у дома. Един в кабинета и един в спалнята. А третия държа тук.

— Ще ни помогнете много, ако ни предадете оръжията, просто за да можем да ги елиминираме като улики, ще ви дадем разписка за тях.

— Ще уредя това — отвърна тя със студен глас.

— Можете ли да ми кажете къде бяхте на осми и девети септември?

— Детектив, струва ми се, че ще трябва да се свържа с адвоката си.

— Това е ваше право, госпожице Гай. Ако искате да се възползвате от него, ще се радвам да ви разпитам в присъствието на адвоката ви в участъка. Но всъщност предпочитам да приключим още сега и да ви оставя да си вършите работата.

— Не можете да ме завлечете в участъка, за да ме разпитвате за убийството на човек, когото дори не познавам.

Чу се шумолене на хартия, докато Анита прелистваше настолния си календар.

Тя изрецитира часове, срещи, делови и лични ангажименти.

— Можете да проверите всичко това при секретарката ми. Или, ако се налага, можете да разпитате служителите в дома ми.

— Благодаря ви, госпожице. Съжалявам, че ви обезпокоих. Знам, че ви е неприятно, но…

— Не съм свикнала да бъда разпитвана от полицията.

— Разбира се, госпожице. Но в подобни случаи сме длъжни да проверим всички страни. Странно е защо този човек е отишъл чак до Ню Джърси, за да бъде застрелян. И то в тази сграда. Е, благодаря ви за помощта, госпожице Гай. Имате великолепен магазин. За първи път влизам тук. Наистина е чудесно — повтори Боб.

— Секретарката ми ще ви изпрати, детектив.

— Добре. Благодаря.

Чуха се стъпки и затваряне на врата. После, в продължение на няколко секунди, само тишина.

— Задник — прошепна свирепо Анита и Джак се ухили. — Тъп задник. Идиот! Ама че наглост да пристига тук и да ме разпитва като обикновен престъпник. Имам ли пистолет?

Нещо крехко се счупи с тъжно звънтене.

— Да не би да не оставих проклетото оръжие на убийството на място, където и десетгодишно хлапе би могло да го намери? Но той пристига тук, за да ми съсипе деня и да ме обижда.

— Бинго — промърмори Джак и се отпусна назад. — Тя го е направила.

Тия потрепери и се отпусна на един от двата стола, заковани в пода на буса. От колоните долетя гласът на Анита, която нареждаше на секретарката си да се обади на адвоката й.

— Подозирахме, че го е направила. Почти бяхме убедени в това. Но да я чуеш да го каже по този начин… вбесена, защото са нарушили спокойствието й… направо е ужасно.