Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Накарах те да се стреснеш, нали?

— Млъквай — сгълча я той и включи радиостанцията.

— Пресичаме „Медисън“ при Осемдесет и осма улица.

— Всичко е наред — отвърна Мълаки.

— Тук също — обади се Гидиън.

— Базата слуша — докладва Ребека.

Клио започна тихичко да си тананика мелодията от „Мисията невъзможна“.

— Сега досадната мелодия ще ми се набие в главата — промърмори Джак, после хвана Клио за ръката.

Подминаха входа на „Морнингсайд“ и завиха зад ъгъла, после продължиха към входа за доставки.

Както бяха репетирали, Клио извади радиостанцията си, докато Джак отваряше чантата си.

— На мястото сме — тихо каза тя. — Джеймс Бонд вади играчките си.

— Аз съм на Осемдесет и девета между Пето и „Медисън“ — съобщи Мълаки. — В един от апартаментите тук има купон. Група добре почерпени излизат навън.

— Връщам се от Парк Авеню — обади се Гидиън. Видях няколко бездомници, спящи по входовете, и доста коли за това време на нощта. Няма проблеми.

— Страхотен акцент, а?

— Кой по-точно?

— Ами и на двамата — реши Клио. — Но си мислех за младия брат.

— Да. Готова ли си?

Тя кимна и огледа четирите етажа.

— Тук има една твърде удобна врата. Само исках да ти покажа.

— По-вероятно е Анита да държи орисницата в сейфа в кабинета си. Така че ще се изнерви повече, ако взломът е насочен към горните етажи. Джак насочи нещо като харпун нагоре и изстреля кука с дълго въже.

— Нагласи си ремъците — нареди той, изстреля второ въже и оправи собствените си ремъци. — На три — добави Джак. — Сигурна ли си в теглото си?

— Почвай броенето, приятел. Едно, две…

— … три — довърши Джак и натисна механизма на ремъците.

Потеглиха нагоре гладко и доста по-бързо, отколкото Клио бе очаквала.

— Господи! Какво усещане.

— Не изпускай покрива от очи.

— Ако по този начин искаш да ми кажеш да не гледам надолу, грешиш… Ох, мамка му — прошепна тя, когато погледна надолу.

Стомахът й се сви и тя стисна зъби, после се хвана за ръба и се плъзна леко, тъй като ръцете й бяха влажни от пот. Накрая успя да се прехвърли на покрива без никаква грация.

— Добре ли си?

— Да, да. Просто се шашнах за минута. Четири етажа изглеждат доста по-високи, когато си отгоре, а под теб няма под. Но съм добре — отговори Клио, после си спомни следващата стъпка и извади радиостанцията. — База. На покрива сме.

— Ясно — отговори Ребека. — Изключвам алармите в дванадесети сектор след шейсет секунди. Отбележи.

— Отбелязано — отвърна Клио и кимна, когато Джак натисна хронометъра.

Той прибра радиостанцията си в чантата и си сложи слушалките.

— Всички групи ли ме чуват? — попита той и кимна, когато получи положителен отговор. — Пое ли си дъх? — обърна се той към Клио.

— Да. Добре съм.

Той изпробва въжетата им за последен път.

— Все едно, че се търкаляш по склона — каза й той.

— Майната ти, Джак — отвърна Клио, но се прехвърли през ръба, пое си дъх и се плъзна във въздуха.

Очите й се ококориха, а въздухът излезе със свистене от гърдите й, но успя да закрепи чантата му, докато се люлееха над улицата. Следвайки указанията на Джак, тя опря крака в стената на сградата и отпусна колене.

Часовникът на Джак изсвири и гласът на Ребека каза в слушалките:

— Секторът е изключен. Пет минути. Отбележи.

По улицата долу мина такси, зави на ъгъла и се отправи нагоре по „Медисън“.

Джак закрепи миниатюрно устройство към прозореца, набра някакъв код и изчака номерата да се превъртят. Когато екранчето заблестя в зелено, той го откачи и го подаде на Клио.

— Системата на прозореца е обезвредена, алармата изключена — каза той, като залепи две вакуумни чаши към стъклото и протегна ръка като хирург.

Клио сложи резачката за стъкло в ръката му. Въпреки студа, по гърба й потече струйка пот.

— Четири минути и тридесет — съобщи тя, докато Джак внимателно режеше подсиленото стъкло.

Воят на сирена я стресна и тя едва не извика.

— Уплаши се — промърмори Джак и я накара да забрави за напрежението.

— Ха-ха. Четири минути.

— Стабилна ли си?

— Като Гибралтарската скала.

— Хвани твоя край.

Клио стисна дръжката на вакуумната чаша с облечените си в ръкавици ръце и Джак повтори жеста й с втората. Той кимна, заспускаха бавно стъклото надолу и го положиха на пода.

— Влизаме — тихо съобщи той и се прехвърли през прозореца.

— Три минути и тридесет — предупреди го Ребека. Той откачи ремъците си, заобиколи стъклото внимателно и тръгна бързо към кабинета. Клио се търколи пред него и спринтира в другата посока. Джак коленичи пред вратата на кабинета на Анита и извади шперц. Отне му повече време да нагласи нещата така, че да изглеждат като провален опит за отключване.