Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

На върха на стълбите, Клио огледа внимателно чиния „Вакара“ и ваза на Рене Лалик. Избра вазата, събори я на пода и се отдръпна настрани.

— Клио, Джак. Две минути. Излизайте.

— Ясно.

Срещнаха се пред прозореца, но този път Джак стовари силно крак върху стъклото, за да го счупи. Нагласи ремъците си и излезе след Клио.

— Давай надолу — нареди й той. — Използвай краката си. Колената да са отпуснати. Всички обратно в базата — Каза той в микрофона.

По време на спускането, Джак пусна на земята стар шперц, закрепен към скъсана гайка от колан.

— Улика! — каза Клио задъхано, когато стъпи на земята. — Имаме една минута.

— Тръгвай натам.

— Не. Ще си тръгна само с човека, с когото дойдох.

Тя свали ремъците си и ги пъхна в чантата си. Джак направи същото. После Клио погледна висящото въже.

— Обзалагам се, че това е скъпо.

— Но може да се намери навсякъде.

Той отново я прегърна и тръгнаха бързо към буса.

— Така ще изглежда, че крадците са имали неприятности с охраната и се е наложило бързо да изчезнат.

— Край на петте минути — съобщи Ребека. — Системата се включва. Имате тридесет секунди. Какво счупихте?

— Някаква ваза. Разпилях и няколко дреболии за всеки случай.

— Крадецът бърза и изпуска плячката. Не е лошо.

— Един въпрос — обърна се Клио към Джак. — Нямаше нужда от помощник тази вечер. Защо ме взе?

— Важното беше да представим нещата така, сякаш са замесени двама души. Не можех да отида до двата края на четвъртия етаж в определеното време. Анита ще се стресне повече, когато разбере, че участват двама.

— И един би я изнервил.

— Да. Но са нужни двама, за да проникнат в къщата, в сейфа и да изчезнат с плячката. Искам да видя какви ще са последствията.

— Ясно. Значи това беше нещо като прослушване.

— Точно така. И получаваш ролята.

— Чакай само да съобщя на агента ми.

Бяха на една пресечка разстояние от „Морнингсайд“ и вървяха бавно, когато алармите полудяха.

Минаваше два часа, когато Джак отвори бутилка шампанско.

— Не мога да повярвам, че цялата работа отне по-малко от час — каза Тия и се отпусна на един стол. — Изтощена съм, а не правих абсолютно нищо.

— Ние сме техническия екип — напомни й Ребека. — Това е важна работа. И бяхме превъзходни.

— Малко е рано да се тупаме по гърба и да празнуваме — каза Мълаки и вдигна чашата си. — Но какво пък, по дяволите! Само мисълта, че Анита ще бъде събудена от полицията е достатъчно основателна причина за празненство. Чака ни още доста работа.

— Не ми разваляй настроението — каза Клио и изпи на екс шампанското си. — Още летя. Мислиш ли, че Анита ще си завлече задника до магазина?

— Можеш да разчиташ на това. Ченгетата ще я уведомят и тя ще се втурне натам светкавично. И първо ще провери сейфа в кабинета си. Или поне ще го направи, ако държи орисницата там. След като се увери, че статуетката е на мястото си, ще си поговори с ченгетата, а после ще започне да ми звъни. Ще бъде ужасно ядосана на компания „Бърдит“.

— Но ти ще се справиш с това — каза Мълаки.

— Да. Системата е заработила. Това е номер едно. Влезли са вътре, но не са имали време да си свършат работата, тъй като помощната система се е включила. Точно както е по рекламите. А после ще й предам доклада си за Клио.

— Обзалагам се, че по това време на годината в Атина е доста горещо — каза Тия. — Мислите ли, че Анита ще тръгне скоро?

— Ако имаме два дни да сглобим цялата история, ще бъда доволен — отговори Джак и намигна на Клио. — Партньорката ми е страхотна.

— Мисля, че трябваше да стигнем до края още тази вечер — каза Клио и протегна чашата си към Джак. — В кабинета й, в сейфа и вън от сградата заедно със статуетката.

— Може и така да е — съгласи се Джак. — Но щеше да е жалко, ако си бяхме направили целия този труд, а статуетката я нямаше в сейфа.

— Да, да. Практични разсъждения — ухили се Клио. — Но все пак знаеш как да забавляваш едно момиче.

— Всички така казват. Би трябвало да поспите малко. Всички. Аз ще се погрижа за записите. И бездруго Анита ще ми звънне след час-два.

— Мога да ти направя кафе и сандвичи — предложи Тия.

— Ти си истинско бижу, скъпа.

Два часа по-късно, докато Джак довършваше сандвич с шунка и сирене, домашният му телефон звънна. Той се усмихна и го остави да звънне три пъти. Вече беше чул как Анита го проклина от кабинета си.

Също така я беше чул да отваря сейфа и да въздъхва облекчено.

— Бърдит.

— Джак. По дяволите, Джак! В „Морнингсайд“ съм. Имаше обир.