Розмари Роджърс - Джини

Джини не можа повече да понесе неприкритите намеци на принца, изправи се и се отправи към стаята си, долавяйки зад гърба си тих, подигравателен смях.

— Никога няма да се омъжа за него! — убеждаваше тя граф Черников малко по-късно. — Дори ако се наложи да се върна при баща си, принц Сарканов е последният мъж на земята, който ще получи съгласието ми за женитба. От цяло сърце се моля вие двамата да ме оставите на мира!

Графът обаче продължаваше да се отнася с нея като с опърничаво дете, което не знае какво иска. Задачата му бе да я убеди да се върне в Русия, за останалото имаше грижа принца.

При следващата им среща държанието на принц Сарканов бе непроницаемо както винаги, сякаш нищо не се бе случило. Джини, която се срамуваше от избухливостта и неспособността си да се владее, си даваше вид, че заплахите му изобщо не я засягат.

Сега дните течаха твърде бавно и едно открито нападение срещу Мексико изглеждаше все по-вероятно и по-близко. Джини започна горещо да се надява, че ще се случи нещо, което би могло да я избави. Странно, че й бе хрумнала думата „избавям“. Всички, включително и генералът, който сега клатеше глава, наблюдавайки я почти състрадателно, бяха напълно уверени, че когато принцът се върне, тя ще напусне Мексико.

— С голямо съжаление ще ви пусна да си отидете. Извинявам се, че без да исках станах причина за вашето… недоразумение с Естебан. Но, убеден съм, той ще ви потърси, след като войната приключи, трябва да си е загубил ума, ако не го стори. Никак няма да съжалявам, когато руснакът ни напусне. Този човек е роден интригант!

В гласа на генерала се долавяше гневна нотка.

— Навярно е подхвърлил на президента, че трябвало да се отнасям по-внимателно с пленените европейци.

„Карл Хоскинс и този проклет принц съсипаха живота ми“, горчиво си мислеше Джини. Неочаквано, като ехо от някакво далечно минало, което тя смяташе за отдавна забравено, в съзнанието й изплува една мисъл: „Нищо… Преживяла съм и по-тежки моменти. Болката ще отзвучи с времето.“

Но можеше ли да забрави? Имаше прекалено много време да мисли и да се измъчва с предположения. Това бе една от причините Джини да прекарва толкова много време със стария граф, който по свой си начин, със старомодните си маниери и увлекателни разкази от безкрайните пътувания бе галантен и интересен събеседник. Той й разказваше за император Александър — Джини не успяваше да види в един толкова далечен човек своя баща. Със сигурност обаче не бе наясно с чувствата си към сенатор Брандо. Почти не го познаваше и момичешкото й удивление от силата и интелигентността му доста се бе стопило през изминалите месеци, когато не го бе виждала. Какви бяха отношенията му с Иван Сарканов? Защо бе одобрил женитбата на Джини с този мъж, когото тя още не бе срещала? И въпреки, че на пръв поглед го бе сторил за нейно добро, не бе ли това един чудесен начин да се отърве от нея?

— Елате с мен в Русия! — непрекъснато повтаряше граф Черников. — Първо ще посетим Сан Франциско и можете да останете там колкото поискате. Мисля, че принцът има там някакви делови ангажименти… Освен това възнамерява да остане в Америка, докато вашият Сенат ратифицира покупката на Аляска. И когато всичко това бъде уредено, убеден съм, промяната на обстановката ще ви се отрази добре. Най-добре посетете отново Европа, вашите чичо и леля в Париж. А след това, видите ли веднъж Русия… кой знае? Може да пожелаете да се установите там.

Той дискретно й даваше да разбере, колко удивен е от живота, който си бе избрала. Да следва някаква си мексиканска армия! Да живее като селянка, обградена от селяни! Невероятно! Тя принадлежеше на един блестящ, прелестен свят, можеше да разполага с най-красивите накити и тоалети. И, убеждаваше я той, можела да има съпруг, който с високия си ранг и знатен произход би бил най-подходящата партия за нея.

Може би графът бе прав. След утихването на първоначалното болезнено чувство на отчаяние и нещастие бе останала само тъпа болка и Джини реши да запази поне гордостта си. Каква друга утеха й оставаше? След като Стив я бе изоставил, без да се поколебае нито за миг, тя щеше да си наложи да го забрави. Държанието му не можеше да бъде извинено със заслепяващата ревност и щом смяташе, че е засегната честта му, защо не бе помислил за нейните чувства?

Така че Джини почти с безразличие посрещаше очакваното завръщане на принца от Сен Луис, а когато това станеше, тя щеше да се върне в Америка. Да, бе решена да оправдае всеобщите очаквания, като без съпротива напусне бойното поле.