Розмари Роджърс - Джини

— Убедена ли си, че се е задоволи с това? — горчиво я прекъсна Джини. — Мисля, че познавам достатъчно добре характера на капитан Хоскинс, за да зная, че е отишъл много по-далеч! Не се опитвай да щадиш чувствата ми, Долорес. Не разбираш ли, че трябва да зная всичко, което е казал и какво така е разгневило Естебан, че да ме изостави без никаква вест?

Защо Стив бе избрал да се завърне точно през онази нощ? Защо бе попаднал точно на Карл?

Долорес Батиста сведе глава, нищейки едно ъгълче от прокъсаната си блуза. Очевидно не искаше да продължава разказа си, на накрая с тих глас призна, че думите на американеца били твърде обидни. Но той не спрял дотук. Виждайки, че Стив не обръща внимание на подхвърляните забележки, мъжът ставал все по-дързък и под гръмкия смях и окуражителни подвиквания на приятелите си започнал да го подиграва.

— И тогава? Какво стана тогава?

— Естебан го ударил. Маноло ми разказа, че положил всички усилия да му попречи да убие американеца с голи ръце. Каза, че в един момент лесно можело да се стигне до малка война между янките и нашите, ако един по-малко пиян от останалите американски офицер не се бил намесил.

Долорес вдигна поглед към Джини, а в очите й блестяха сълзи.

— Ох, доня Хения, какво ще правите сега?

Джини отново и отново си задаваше този въпрос. Какво трябваше да стори? Какво можеше да стори? Никога не се бе чувствала така самотна, откъсната от приятели и от всякаква подкрепа. Когато легна в празното легло, което бе споделяла със Стив, и впери поглед в тавана, усещането за нереалност едва не я задуши. Как бе възможно само в продължение на няколко часа животът й да се преобърне така, че от висините на щастието и бленувана радост да бъде захвърлена в бездната от болка и отчаяние? Напразно се убеждаваше, че всичко това е само кошмар, от който скоро ще се събуди и всичко ще е както преди. Почти бе изгубила надежда, че Стив ще размисли и ще я потърси.

„Той ме обичаше, сигурна съм в това! Как е могъл с лека ръка да загърби всичко? Що за човек е?“

Повече от всичко я болеше от мисълта, че Стив й няма доверие. Може би иначе не би постъпил така?

През следващите дни Джини се бе превърнала в сомнамбул, но си наложи да устои. Нямаше повече работа в щабквартирата на генерал Диас, макар да научаваше, че от ден на ден пленниците стават все повече, болшинството — дезертьори от императорската армия. Джини вече не слизаше към лагера. Какво й даваше право сега да продължава да ходи там? Освен това бе научила от Долорес, че прекалено ревнивата Мануела с вирната глава разправяла сред останалите жени как винаги си била знаела, че Хения е проститутка, за колкото и добродетелна да се представяла.

Голяма част от времето, с което за свое съжаление сега разполагаше в изобилие, Джини прекарваше в компанията на граф Черников. Когато го чуеше да говори за майка и, тя се питаше дали над тях двете не тежи някакво проклятие. И двете бяха намерили любовта, за да я загубят отново съвсем скоро след това. „Бедната Женвиев“, бяха повтаряли някога, а днес — „бедната Джини“.

Ден или два след завръщането от Куернавака Джини не бе на себе си. Заслепена от мъката си, тя истерично се бе нахвърлила срещу принца, когото смяташе за причина за всичките си нещастия.

Той бе изслушал залелия го словесен поток с онази високомерна усмивка, която Джини вече добре познаваше.

— Госпожице! Наистина, гневна сте неописуемо красива, но въпреки това бих ви помолил да бъдете разумна. Как можех да зная, че вашият… любим ще се завърне точно същата вечер, която бях избрал за срещата ни с граф Черников? Също толкова основание бихте имала да обвините и самия президент Хуарес! — След това с тон, накарал сърцето й да забие по-лудо, топ добави: — Да предам ли на президента колко сте сърдита? Вдругиден заминавам по поръчение на моя господар за Сен Луис. Знаете ли, говори се, че там ще бъде изпратен и клетият Максимилиан? Европейските короновани глави трябва да са доста засегнати.

— Аз… не искам нищо да казвате на президента! — избухна Джини. Дали това не бе открита заплаха? — Защо трябва да споменавате името ми пред него?

— Но той навярно ще иска да знае дали съм научил нещо за вас. Доколкото разбрах, уважаемият ви баща и мой добър приятел навсякъде е разпратил телеграми, опитвайки се да ви открие. Господин президентът Хуарес навярно ще се зарадва, когато разбере, че сте в безопасност. — Руснакът умишлено замълча, след което мило добави: — Искате ли да открия тази гореща глава, която ви създава толкова грижи, скъпа моя? Това едва ли ще е особено трудно. Полковник Диас, който между другото е доста ядосан, тъй като високо цени майор Алварадо, сподели с полковник Грийн, че майорът бил зачислен към президентския щаб и е изпратен на границата, за да подсили граничните патрул! Опасно поръчение. Тамошните индианци изглежда са доста диви, а ако е вярно, че в Америка е обявен за престъпник, за чиято глава се дава награда, тогава би могъл да си има неприятности и с ловците на глави. Твърде неразумно… но навярно не бихте искала да ви създава повече грижи? Един мъж, който дава ухо на злонамерени клюки за вярната си съпруга…