Розмари Роджърс - Джини

При ироничното наблягане на последната дума дъхът на Джини спря. Почти бе занемяла от гняв, но един предупредителен вътрешен глас й повеляваше да запази спокойствие. Този мъж очевидно се опитваше да я провокира, да я накара да издаде истинските си чувства и така да я постави в по-неизгодно положение.

Оранжевата светлина, осветяваща верандата, бе изчезнала от погледа й и сега всичко изглеждаше потънало в млечнобяла мъгла. Луната гасеше цветните пламъчета на цветята, които блестяха денем и създаваше илюзорен свят от сенки и светлини. Под нозете й блестяха белите камъчета на чакълестата алея, а във въздуха сякаш тегнеше мирис на жасмин и гардении. Една романтична нощ при други обстоятелства, но сега Джини изобщо не бе в романтично настроение. Разумът я уверяваше, че принцът не може да й стори нищо и въпреки това тя изпитваше необясним страх, който по никакъв начин не искаше да покаже.

— Искахте да ви преведа някакъв надпис — с леден глас рече тя. — Не би ли било по-добре да ми го покажете? Тук навън става доста хладно.

— Искате ли да ви стопля? — с подигравателна нотка в гласа отвърна той, след което лукаво добави: — Или се боите от мен?

Джини стоеше срещу него насред тясната алея и със стиснати устни изскубна ръката си от хватката на пръстите му.

— Имам ли основание да се боя?

Сега луната бе зад гърба му и лицето на принца тънеше в сянка, едва различаващо се в мрака, когато той наведе глава, улови Джини за брадичката и леко повдигна главата й.

— Съвсем не. Не го ли показах достатъчно ясно? Искам да ви направя своя жена.

Джини гневно отблъсна ръката му, при което той отново я улови за лакътя.

— Каквато и игра да играете, отидохте твърде далеч. Защо избрахте точно мен? Навярно има много други жени, които с радост биха предложили услугите си, ако действително си търсите съпруга! А сега, моля, бихте ли ме отвел обратно в къщата?

Тя го гледаше гневно. Не можеше да знае, че луната подчертаваше повече от всякога чара на леко издължените й цигански очи и едва забележими трапчинки и се отразяваше в косата й. Принц Сарканов, мъж с много опит и малко попреситен вкус, усещаше как пулсът му се ускорява, въпреки че привидно запазваше привичната си дистанцираност, с която толкова се гордееше. Тя бе наистина очарователна! Нещо повече — тя бе истинско предизвикателство. Не бе очаквал такава упорита съпротива от нейна страна. След разговорите с леля й в Париж и сенатор Брандо и съпругата му той бе очаквал да срещне едно отстъпчиво момиче, навярно малко твърдоглаво и дори след всичко това, което бе сторило, малко огорчено. Бивша куртизанка. Бе очаквал, че след известна символична съпротива тя ще сграбчи предлагащата й се възможност. Въпреки това момичето продължаваше да се съпротивлява, проявявайки студенина, със сигурност само повърхностна. Гордостта на Иван Сарканов бяха познанията му за конете и жените и той започваше да мисли, че тази жена ще се предаде само пред мъж, който можеше да стане неин господар.

Пръстите му се впиха още по-силно и почти жестоко в лакътя на младата жена, сякаш искаха да изпитат съпротивителните й сили. Добре! Можеше да се различи как тя едва забележимо потръпна, но не извика. Вместо това стана съвсем неотстъпчива, а гласът й прозвуча пълен с презрение.

— Пуснете ме!

— Веднага, но със съжаление. Но вярвам, че трябва да се опознаем по-добре, вие и аз. Нощта е толкова нежна, като създадена за влюбени и за изтънчени интриги. Със сигурност не сте толкова хладна и непристъпна, за колкото се представяте. — Още докато изричаше тези думи, той я привлече към себе си, а гласът му се превърна в шепот. — Колко ви се иска да се отскубнете от мен! Дали не се боите от собствения си, горещ темперамент? Една целувка на лунна светлина би била съвсем на място, още повече, че сме сгодени!

— Вие сте луд!

Той все още я държеше и бе обвил ръка около кръста й. Сега, когато понечи да я целуне, първото желание на Джини бе диво да се съпротивлява. Някакво шесто чувство обаче й подсказа, че той точно на това и разчита, за да я принуди да му се подчини и по този начин да докаже силата си. Тялото й остана хладно и неподатливо в обятията му. Тя просто понасяше притискането на устните му към нейните, а широко отворените й, пълни с презрение очи се взираха в неговите, докато принцът най-сетне я пусна.

Джини умишлено изтри устни с опакото на дланта си. Усети, че това го вбеси и изведнъж страхът й от него се стопи.

— Сега, когато имате открадната си целувка на лунна светлина, бихте ли ме извинил, ваше височество? Денят бе уморителен и бих желала да се оттегля.