Розмари Роджърс - Джини

Дори онези, които бе смятала за свои приятели, сякаш я избягваха и не й предлагаха никаква подкрепа. Карл Хоскинс бе в болница след едно спречкване със Стив и изведнъж всички като че ли бяха единодушни, че щяла да напусне Мексико и да се завърне при баща си.

Полковник Феликс, братът на генерала, бе най-откровен с отчаяната млада жена.

— Чуйте ме, защо просто не поизчакате малко? За щастие не съм женен, но мисля, че не бих издържал подобно напрежение! Как бих могъл да ви кажа какво става в душата на един изгарян от ревност мъж? Всичко, което знам е, че Естебан бе тук и то без да е получил разрешение за това. Когато най-накрая говорих с него, бе прекалено разгневен, за да послуша разума си. Това бе, след като така безразсъдно бе посетил полковник Грийн. Опитах се да му обясня всичко, но той, изглежда, не бе в състояние да ме изслуша. „Ако добре разбирам, пред закона не сме женени“, рече той и ви пожела повече щастие с вашия нов годеник. И вярвайте ми, малка моя, зная, че сте достатъчно силна и интелигентна, за да не се поддадете на истерии, иначе не бих ви предал думите му. — Полковникът успокоително добави: — Разбира се, всичко това изрече в пристъп на ревност. Рано или късно, когато се поуспокои, ще съжалява за избухливостта си. Но междувременно… — Полковник Диас замислено поглади брадичката си. — Трябва да ви призная, че всички ние ще бъдем безкрайно щастливи, когато се отървем от този руски принц. Откакто е тук, причини само неприятности.

Подобно на всички останали и той я посъветва, разбира се, толкова тактично, колкото бе възможно, да се завърне в Съединените щати като блудната дъщеря. Принц Сарканов бе осведомил полковник Грийн, че сенатор Брандо е настоявал за обявяване нищожността на брака й… стигнал дори до там, че писал лично до президента. И подобно на някой от усмихнатите шекспирови злодеи, Иван само чакаше Джини да се поддаде и отстъпи пред натиска на обстоятелствата.

И като че ли работите не вървяха достатъчно зле, през онази нощ Карл Хоскинс бе видял и разпознал Стив. Те дори се бяха спречкали в една от кръчмите.

Всичко това й бе подшушнато от Долорес Батиста, чиито големи, тъмни очи я гледаха пълни със състрадание и съчувствие.

— Нали няма да кажете на никого? Маноло ще ме убие, ако разбере, че съм идвала, за да говоря с вас. Когато ми разказа за случилото се — той случайно се оказал в същата кръчма — трябваше да му обещая, че ще го запазя в тайна. Само че, доня Хения, зная колко много обичате Естебан! Мисля, че някои хора се опитват да ви създадат неприятности и да ви разделят един от друг.

Джини сама бе стигнала до този извод, но сега само прехапа устни и мълчаливо кимна. Долорес продължи разказа си, без нито за миг да откъсне от нея пълните си със състрадание очи:

— Естебан не бе на себе си от гняв, когато се върна и не ви намери. Той обикаляше из лагера, а лицето му бе съвсем помръкнало. Мисля, че вече се бе срещнал с американския полковник и мисля… не бе хубаво, дето подслушах, но го чух да казва на мъжа ми, че бил научил, че вече не сте женени. Били му поръчали да се погрижи да се завърнете невредима при баща си. Не чух какво друго каза, защото в този момент Маноло ми извика да му занеса каната и Естебан предложи да отскочат до кръчмата да пийнат по едно.

Кръчмата, за която говореше Долорес, разбира се бе същата, над която бе стаята на Джини, едно в последно време твърде посещавано от американските войници място, както горчиво си помисли Джини. Карл без съмнение бе очаквал завръщането й, озъртайки се за нея. Или вече е знаел това, което тя научи последна — че всичко е било планирано, включително и това Джини да пренощува с принца в Куернавака?

През последните дни Джини бе полузамаяна от връхлетелите я нещастия, но сега гласът на Долорес освободи цялата насъбрала се болка, която младата жена се бе опитвала да потисне в съзнанието си. Да, за нещастие тя съвсем точно можеше да си представи как бе протекло всичко оттам насетне, въпреки че Долорес не желаеше да й предаде неприличните коментари на Карл Хоскинс.

След написването на онова пълно с лъжи писмо той трябва да е бил вече доста разгневен, а освен това до появата на Стив бил обърнал доста чаши. Само това липсвало на Карл Хоскинс — да срещне мъжа, когото мразеше повече от всеки друг, и да разбере, че Джини го заблуждавала.

По думите на Долорес избухнал словесен двубой. Целият почервенял, американският капитан започнал на висок глас да разменя неприлични забележки със своите другари. Забележки, които, Долорес с жест на погнуса трябваше да признае, били по адрес на Джини. Той намеквал, че е любовник на Джини, а руският принц бил последното й „завоевание“.