Розмари Роджърс - Джини

Въпреки просторната, луксозно мебелирана стая, която й бе отредена, и огромното, меко легло, Джини прекара неспокойна, мъчителна нощ. Не можеше да забрави израза върху лицето на Иван Сарканов, когато го бе напуснала. Въпреки че се опитваше да бъде разумна и трезва, тя не можеше да се освободи от зародилото се в душата й чувство на страх. Сега, прекарвайки отново събитията едно по едно през ума си, изминалата вечер й изглеждаше нереална. Присъствието й тук, мъчителните, смразяващи кръвта разкрития на граф Черников и което бе още по-неприятно — самодоволното изражение на този отвратителен принц, уверяващ я, че щяла да стане негова жена. Как можа да й се случи всичко това? Тя бе омъжена за Стив… за Стив! Двамата се обичаха, но граф Черников й бе обяснил, че бракът им щял бъде обявен за невалиден. А тя се бе убедила, че принцът е не само твърде влиятелен, но и достатъчно енергичен и привикнал да постига всичко, към което се стремеше. Къде ли бе Стив? Защо се бавеше толкова?

На следващата сутрин под очите на Джини имаше тъмни сенки. За нейна радост пътуването обратно до Гваделупа премина в почти пълно мълчание. С нея в малката двуколка бе граф Черников, а принцът яздеше наблизо. Графът тактично се задоволи със случайни бележки за маловажни неща. Бе отпуснал глава назад и очите му през по-голямата част от пътуването останаха затворени. Още в самото начало на пътуването се бе извинил пред Джини, че не бил най-добрата компания за една млада дама.

— Трябва да е заради това, че постепенно остарявам. Пътуванията ме изморяват. Нали ще ми простите, дете мое?

През този ден лицето на принца бе непроницаемо. Държанието му не се промени с нищо. Джини прекалено добре знаеше, че принцът почти не сваля очи от нея, за да може да остане безразлична. Само това пътуване да свършеше веднъж завинаги! Копнееше да се завърне в малката си стаичка и колкото е възможно по-скоро да открие генерал Диас, за да обсъди с него настоящата непоносима ситуация. Той щеше да я разбере, щеше да го накара да я разбере! А тя горещо щеше да го помоли да повика Стив обратно…

Когато обаче най-сетне отново бе в стаята си, всичко сякаш се бе обърнало срещу нея.

Слизайки от двуколката, тя не бе поела подадената й от принца ръка и едва не се спъна, толкова бързаше да остане сама. С граф Черников се бе сбогувала бързо, но вежливо, обещавайки му в най-скоро време да го посети, може би още на другия ден, в случай че генералът й дадеше отпуска. Бе твърдо решена да сложи точка на цялата тази безсмислица със задълженията и ангажиментите й като императорска дъщеря. Това просто не бе вярно, всичко бе някаква приказка, в която тя отказваше да повярва. Щеше ясно да му даде да разбере, че изобщо няма намерение да напуска Мексико, с каквито и ще доводи да я убеждава. Когато най-сетне схванеха, че тя е неумолима, щяха да се видят принудени да я оставят на мира.

Тъй като искаше да избегне мъжете, които обикновено седяха в кръчмата на долния етаж, Джини се възползва от задния вход. Въздишка на облекчение се отрони от устните й, когато отвори вратата от грубо сковани дъски и влезе в стаята.

Когато се огледа наоколо, изпита чувството, че се задушава и с усилие си пое въздух. Облегна се на вратата, за да не изгуби равновесие. Дрехите на Стив, дисагите му за седло, всичко бе изчезнало. Стаята изглеждаше празна и студена.

— Това не е възможно… не е възможно! — шепнеше тя, сякаш обхваната от треска. — Не и тази нощ… точно тази нощ… никога не би заминал, без да ме изчака, без да ми остави съобщение!

Очите й претърсваха стаята за нещо, за някакъв знак, докато Джини убеждаваше сама себе си, че всичко е дело на някой крадец… така трябва да е, разбира се!

Но нейните вещи бяха непокътнати, а единственото свидетелство за това, че в нейно отсъствие някой е влизал в стаята, бе едно парче хартия върху възглавницата й.

Бавно, като в полусън, Джини пристъпи, за да го вдигне. Тя изглади с пръсти гъсто изписания лист хартия. О, Боже, някакво адресирано до нея писмо от Карл Хоскинс — пълно с обвинения и ревност. Той я обвиняваше, че го избягва заради принца.

Звучи така, сякаш някога съм го подтиквала да храни надежди, обезсърчена мислеше Джини, сякаш някога сме били любовници. И Стив… Стив го е прочел и го е оставил тук, за нея… О, не!

Тя изпита желание да извика и притисна пръсти към устните си като дете, което се опитва да потисне хълцането си.

Джини блуждаеше между шока и отчаянието, решимостта и унинието. Известно време не можа да повярва, че всичко е истина. Стив я обичаше. Доверието помежду им току-що бе укрепнало. Той й се бе клел, че не може да живее без нея. Не бе възможно да я напусне така безсърдечно, да я изостави сама и сломена! И въпреки това дните минаваха, без тя да открие утеха и в крайна сметка трябваше да приеме, че се бе случило това, от което най-много се боеше.