Розмари Роджърс - Джини

Тъй като не й хрумваше нищо по-добро и все още бе твърде разстроена и смаяна, Джини най-сетне пое ръката му и влезе с него в къщата.

Както бе обещал, по време на вечерята графът се ограничи единствено върху разговори за ежедневието и описания на живота в Русия. Джини би се почувствала много по-добре, ако не я бяха поставили да седне до принца, който през цялото време не свали безцеремонния си поглед от нея. Към принца момичето изпитваше единствено презрение и гняв. Що за човек бе той? Отначало, когато я бе взел за някоя обикновена войнишка жена, се бе опитал да я забърше още пред църквата в Гваделупа. От друга страна, причината, поради която бе дошъл дотук, бе желанието му да се срещне с незаконната дъщеря на императора. Бе имал дори наглостта да поиска ръката й от сенатор Брандо, без някога изобщо да я е виждал!

За да не засегне полковник Адиго, Джини се съгласи след вечерята да направи за малко компания на мъжете на верандата. Скоро обаче съжали, защото граф Черников умишлено увлече полковника в разговор, ангажиращ цялото му внимание, давайки възможност на принца да се приближи съвсем плътно до Джини, впервайки в нея усмихнатите си, странни очи.

— Значи всичко ви е разказал и сега сте ми ядосана!

— Разбира се, че съм! Нещо друго ли очаквахте? Как може да сте толкова двуличен? Мисля, че изобщо нямахте нужда от преводач. Искахте само…

— Напротив, наистина имах нужда от преводач. Тук малцина знаят английски. И разберете, аз бях влюбен в образа ви още преди да ви бях видял. Познах ви дори без да ви познавам, колкото и невероятно да звучи това, в църквата, помните ли?

Очите й го стрелнаха ядно.

— Много добре си спомням! Нямаше нужда да ме водите тук, където трябваше да чуя истории, които предпочитам никога да не бях чула.

Тя продължи с тих, гневен глас:

— Защо не ме оставите на мира? Защо никой не ми вярва, че съм щастлива със съпруга си и че го обичам?

— Ако това е така, малка моя, тогава бракът ви няма да пострада от едно посещение в Русия. Не искам да ви влияя, но един ден, в обкръжение, което повече съответства на красотата и произхода ви, навярно ще осъзнаете…

— Какво?

Гримасата му бе иронична, но и многообещаваща.

— Кой знае? Но нали във всички приказки принцесите намират своя принц? Красива принцесо, не само мъжете от простолюдието имат напета фигура и здрави мишци.

Трябваше да минат няколко мига, докато Джини осъзнае истинското значение на думите му, което накара страните й да пламнат.

— Но вие… вие сте непоносим!

— Защо го казвате? Защото съм откровен и разговарям с вас направо, без ласкателски увъртания? Не ме разочаровайте! Мислех ви за светска жена. Ще оспорите ли, че съпругът ви не е бил първият мъж в живота ви? Наричат ви най-красивата куртизанка на цяло Мексико Сити, или греша? И с право… о, да… с право!

Очите му изгаряха кожата й и Джини си спомни за други мъже, които я бяха наблюдавали така, сякаш искаха да я погълнат с поглед. Той най-сетне бе свалил маската, руският принц. Думите му целяха да я ядосат и наранят, но очите му го издаваха. Той я желаеше и в желанието си приличаше на всеки друг мъж. Защо трябваше да се остави да й повлияе чрез думите си? Бе устояла пред много други мъже и тяхната похот.

Когато Джини отвърна на погледа на принц Иван, очите й бяха станали хладни и сурови. Те се присвиха и със стиснатите си устни момичето приличаше на готова за скок пантера.

Принцът бе човек, който обичаше предизвикателството, където и да го откриеше, затова сега ликуваше и на устните му трепна усмивка. Какво прелестно същество бе тя! Особено, когато бе разгневена… не, портретът, който бе видял в дома на нейната леля, рисувана от братовчед й, когато Джини е била едва на шестнадесет, ни най-малко не отговаряше на действителността. Тя трябваше да бъде рисувана като циганка, с развени на гърба коси, както в онази нощ, в която се бе любувал на танца й.

Пламналите от гняв страни на Джини постепенно изстиваха и сега тя бавно, без да сваля очи от принца, отпи глътка от ликьора, който графът бе донесъл със себе си.

— Изглежда знаете доста неща за мен! Защо си правите труда? Като се има предвид живота ми, навярно на човек няма да му е трудно да убеди моя… вашият господар, че на незаконната му дъщеря не й подхожда да бъде принцеса, пък дори и да му бъде представена! Защо да бъдат разочаровани толкова много хора?

— Принцът се засмя и изглеждаше искрено развеселен.

— Сега значи искате да пренесете сражението на моя територия, нали? Не, аз наистина не съм се излъгал във вас! Вие сте истинска жена и не се срамувайте да го признаете. Всъщност започвате все повече да ми харесвате.