Розмари Роджърс - Загубена любов, последна любов

— Подхождаме си като двойка — каза й той, щом спряха в сянката на дърветата. — Джини!

Тя се обърна към него изненадана и мъжът добави нерешително:

— Осъзнавам какъв съм… или какъв съм бил, но ти си първата жена, в чиято компания съм от толкова време… и първата жена, чиято компания харесвам! Дори си мисля, че бих искал да… — лицето му се изчерви и той продължи припряно: — …да се любя с теб. Ето, казах го!

— Защо, Фредерик… — не знаеше какво да му отговори и прехапа устни с малките си бели зъби.

Той видя изненадата й и протегна ръка, за да докосне нейната.

— Искам ръката ти, разбира се — каза той. — И не очаквам да ми дадеш отговор веднага. Но трябва да ти кажа, че искам деца. И още нещо — изобщо няма да ти се бъркам! Ще можеш да правиш каквото си пожелаеш и ако не се срещаме често в леглото, а предпочиташ чужди легла, няма да има проблеми. Свобода в границите на разумното.

Умереност — помисли си тя и си спомни с гняв, че Стив й бе казал същото. — Умереност, която се отнасяше само за нея, но не и за него. Не й се искаше да си разваля деня, мислейки отново за Стив или какво ставаше с децата.

Фредерик усети за какво си мисли, наведе се към нея и каза нежно:

— Днес може да чуеш нещо за децата. Няма нужда да се притесняваш, чуваш ли! А може би когато си отпочинеш психически, ще получа твоя отговор.

— Да — каза тя. — След това ще ти дам отговора си. Благодаря ти, Фредерик.

Той се бе преместил от хотела в собствено жилище и Джини вече ходеше сама при него. Така направиха и днес. Джини се преобличаше, докато той чакаше в другата стая и прелистваше вестниците, които си бе поръчал от Швейцария, Фредерик бе наистина сладък и може би беше типът мъж, за когото тя би се омъжила. Не усложняваше нещата, не изискваше много и беше изключително богат.

Въздишайки, Джини започна да оправя косата си пред огледалото и да си припомня уговорките за остатъка от деня. Трябваше да отиде на Бонд Стрийт за проба на новата си вечерна рокля, която си бе поръчала специално за операта. И ако новият й вечерен тоалет беше готов, тя щеше да се преоблече за вечеря, преди да отидат в „Палас Тиатър“ за вариететното шоу с Лоти Колинс, Леви Систърс и Мари Лойд.

Джини се усмихна при мисълта за реакцията на Пиер. Той не одобряваше вариететните театри и музикхолите, въпреки че Уелският принц и приятелите му рядко пропускаха представление. Горкият Пиер, наистина трябваше да му изпрати бележка. Той трябваше да свиква с мисълта, че тя излиза сама, още повече, че бе зает с Лорна Прендъргаст и майка й.

— Ще те закарам, където отиваш, а после ще мина да те взема — обяви Фредерик, докато й помагаше да се качи в двуколката.

Верен на дадената дума, той я чакаше, когато тя се появи — възхитителна в новата си вечерна рокля. Започна веднага да й изрежда новините, които имаше за нея.

— Погледни! — Фредерик й подаде лист жълта хартия. — Казах ти, че всичко ще мине добре, нали?

Видя объркания й поглед, докато четеше телеграмата, и се разсмя:

— О, това е паролата, която уговорихме, разбираш ли? „Джони и Сара намерени и могат да отидат на училище…“ Това означава, че всичко е минало според плана и че съвсем скоро ще видиш децата си.

Джини преглътна с мъка:

— Кога? — въздъхна и възбудено продължи. — А имало ли е… било ли е необходимо да се употреби… сила?

По лицето на Фредерик премина сянка, толкова бърза, че тя се чудеше дали не е било плод на въображението й. Следа от удовлетворение, може би?

Той увърташе:

— Не, освен ако не се е наложило. Но съм сигурен, че не е. Важното е, че децата са на сигурно място и съвсем скоро ще са в обятията на майка си. — Усмихна се. — Скоро, скъпа. Много скоро. Важно е обаче тази вечер да се държиш както обикновено, сякаш нищо не знаеш. Утре сутринта ще кажеш на братовчед си, че отиваш да яздиш. Ще се срещнем в моя апартамент, за да отидем там, където ще чакат децата.

Джини бе твърде развълнувана и замълча. В края на краищата не очакваше да бъде толкова лесно. Странно защо почувства, че нервите й се изопват.

— Надявам се тази новина да те е успокоила — каза Фредерик, като й помагаше да се качи в очакващата ги карета.

След като потеглиха, той каза:

— Мисля, че ще е добре да заминете за Ирландия. За няколко дни, докато решиш къде би искала да живееш. Смея да се надявам, че ще избереш Швейцария. Много красива страна и много здравословна за децата.

Джини усети, че отговаря механично:

— Да, сигурна съм, че е така. Може би идеята е добра, в случай, че ни… че ме преследват.