Розмари Роджърс - Загубена любов, последна любов

— Не се притеснявай! — бе й казал Фредерик. Мога да наема най-добрите… мъже, които някои от важните ни клиенти използват в бизнеса си. Те са професионалисти, уверявам те, и никой няма да пострада. — След което въпросително бе добавил: — Освен ако не пожелаеш? — което накара Джини да се изчерви. За отмъстителна ли я мислеше? Отвърна му, опитвайки се да предупреди Фредерик, че Стив не бива да бъде предизвикван:

— Той е свикнал да живее за сметка на някой друг и при все че създава впечатление на конте, би могъл да бъде дивашки безмилостен, когато се стигне до физическа разправа. И преди всичко не желая децата да се стряскат.

Фредерик Мец се бе усмихнал, погалвайки я по рамото.

— Не трябва да се притесняваш, уверявам те! За всичко е помислено, включително за бруталния ти бивш съпруг.

Имаше нещо, което не й хареса в последните му думи, но не каза нищо повече, тъй като в този момент бе влязъл Пиер. А точно той, както бе казала на Фредерик, не биваше да знае нищо. Пиер не би одобрил!

Накрая Джини се бе унесла в неспокоен сън, изпълнен с неприятни спомени, които винаги се бе опитвала да изхвърли от съзнанието си, а с настъпването на зората навън воалът на мъглата отвън бе започнал да изтънява.

През няколко улици надолу една двуколка изтрополи и спря пред елегантния апартамент на принцеса Франческа ди Паоли. Съненият слуга отвори на принцесата и придружителя й, и когато се качиха в спалнята, тя веднага освободи сърдитата прислужница Констанца, която злобно погледна мъжа:

— Пак ли ти! И само неприятности с теб. По-добре оня дук. Поне не е бандит от оная дивашка страна, където всички носят оръжия.

Стив прихна да се смее, а Констанца го погледна злобно изпод вежди.

— О, върви си, Констанца! Все същото натякване и досада. Толкова ме отегчава! Сама ще се съблека, или бандитът ще ми помогне, нали? А утре не ме буди рано.

След като вратата се бе затворила зад прислужницата, те се спогледаха и тъмните очи на Франческа проблеснаха.

— Е? И така, сега съм с теб, вместо с бедния Алберто. Зле ми действаш, Стефано! — Тя изви гръб към него. — Ето, ще трябва да ми помогнеш, след като отпратих нещастната Констанца. О, как мразя тези корсети!

Тя усети горещите му пръсти да галят кожата й и тялото й потръпна от желание. Той беше като животно, тя също. Когато беше с него, можеше да бъде самата себе си, без да играе каквато и да е роля. Познаваха се добре. Въздишайки, Франческа се обърна към него. Чу как роклята й с шумолене се свлече на пода. Без нея бе също толкова красива — огледалото и очите на мъжът пред нея й го казваха. Докато той развързваше корсета й, Франческа отново въздъхна:

— Ах! Така е по-добре! Знаеш ли, аз всъщност нямам нужда от него. Талията ми е достатъчно тънка. — Завъртя се и притисна гърди към него. Започна да го разсъблича. — И ти не си се променил. Обичам тялото ти, Стефано, толкова е твърдо и пламенно… да… да, сега, сега.

Свещите угаснаха, удавени във восъка, а доста по-късно, когато телата им се изтощиха, двамата потънаха в сън.

Слънчевата светлина на утрото се опита да проникне през яркочервените кадифени завеси в стаята на Франческа, но не успя. След обяд се събудиха и отново започнаха да разговарят.

— И така, ще те видя ли скоро или изобщо няма да те видя? Сега си баща на две деца. Колко странно! Ти не си такъв, Стефано! Ще се ожениш ли отново? Или вече си я забравил — оная твоя червенокоса жена? А другата, дето беше с тебе, как се казваше?

Тя не осъзнаваше, че през повечето време си говореше сама. Стив й каза само, че още същата вечер напуска Лондон — за няколко дни може би. Възнамерявал да доведе децата и бавачките.

— Скоро ли заминаваш? За Америка или за Мексико? Ще се ожениш ли отново, Стефано?

Отговорът му на този въпрос я изненада. Пръстите му се спуснаха надолу към корема й, проследявайки извивките на гърдите й, а после се върнаха нагоре. Дишането й се учести.

— Ще трябва скоро да си замина, Ческа. Доста време прекарах тук, а бих искал децата ми да имат друг дом. Там, където ще ги отведа, има повече стаи, по-широко е. Но ти ще ми липсваш — ухили й се той. — От теб не става добра съпруга, нито майка, скъпа.

— Ха! Та ти дори не си ме попитал! Но все едно… — очите й заиграха. — Все пак си имам Алберт. Как мислиш, да се любя ли с него, или да го накарам да почака заради един джентълмен на име Едуард? Той ми изпрати рубин в букет от червени карамфили. Колко умно! Но аз почти не му обърнах внимание.

— Уелският принц? Неговите страсти нямат край. Може би е добре да запазиш Алберт като резерва — Стив повдигна вежди и след кратък размисъл добави: — Припомни ми да ти изпратя бели рози следващият път, Ческа. Всяка една ще бъде с перла в средата.