— О, да! Това ще ми хареса. Не ме изкушавай, Стефано!
Когато с известно съжаление си тръгна, вече бе привечер. Франческа винаги успяваше да обсеби вниманието му… когато бе с нея. В жилището си Стив откри, че отново е изпуснал двете дами. Бяха излезли за вечерта, но очакваха да го видят като се приберат. Всъщност, къде ли бяха отишли? Стив се поколеба и, свивайки рамене, реши да им остави бележка. По-важно бе да отиде при Девон, както бе планирал. Сетивата му винаги усещаха опасността. Имаше странното чувство, че е закъснял, и писмото, което намери, му показа, че не се е лъгал.
Решението дойде бързо и той написа писмо до дядо си. Трябваше само да го подпечата. Написа кратка бележка до дамите, в която ги осведомяваше за плановете си, и вече бе готов да потегли. Прендъргастови бяха излезли преди два часа, и той нямаше представа какви новини копнееха да му донесат.
— Ще се върне до края на седмицата — каза Франсоаз, потупвайки със сгънатия лист по масата. — Не е толкова много, а и има доста да се прави, ако доведе децата заедно с бавачките. Скъпа моя, знам, че обещах да посетим Кулата, но бяхме толкова закъснели, а и се чувствам задължена да приготвим всичко. В края на краищата господин Морган бе така любезен да ни придружи дотук.
— Е, това е най-малкото, което можеше да направи, след като татко се съгласи да търпи оная глутница негови приятели.
Лорна се изчерви и докосна извинително ръката на майка си.
— О, съжалявам, маман! Просто съм разочарована! Искам да видя колкото се може повече, преди да се върнем. Толкова ми хареса тук, макар и не колкото Франция — лицето й придоби замечтан вид. — Маман, не мога ли да остана? Знаеш много добре, че се чувствам сигурна с Пиер… господин Дюмон. Обещавам да се грижа за себе си, а и той, знаеш, ще се грижи за мен. Моля те!
— Ще си помисля — каза майка й разсеяно, като проследи изненадания поглед на дъщеря си. След това замислено добави: — Мислиш ли, че е разбрал, че тя е тук? Притеснявам се от това, което би могло да се случи, когато се срещнат! Бедните деца…
Накрая, за да излезе на глава с дъщеря си, госпожа Прендъргаст й разреши още една последна разходка. Изтощена до крайност от разговора, възрастната жена настоя да си легне. Господин Дюмон можеше да вземе Лорна, придружена от прислужницата й, и да я заведе да разгледат картините в Кралската академия.
Едва тогава Пиер ужасен разбра за какъв портрет бе позирала братовчедка му последните няколко дни. Около последната картина на Алма Тадема се бе събрала тълпа. Той чу някой да прошепва, че боята й още не е засъхнала. Разпознавайки лицето на картината, Пиер побърза да покаже на Лорна друга картина, по-надолу, но лицето му почервеня и това не й убягна. Почувства, че му прилошава, когато тя с широко отворени очи осъзна коя е одалиската на картината. Пиер помисли разярен: „Джини отиде твърде далеч!“ Реши, че на всяка цена трябва да й го каже. Да, и повече нямаше да участва в нейните интриги.
— О! — въздъхна Лорна и пръстите й стиснаха рамото му. — Как е могла? И колко безразсъдно спрямо теб! Защото, сигурна съм, че скоро цял Лондон ще говори само за това!
Въпреки затрогващата загриженост на Лорна, гневът му не утихна. Той нямаше представа къде бе Джини, тъй като, зает с Лорна, бе забравил задълженията към братовчедка си. Не биваше да я оставя да обикаля сама из Лондон. А сега трябваше да я накара час по-скоро да се върне във Франция.
Лорна допълнително го обезпокои:
— О, господин Дюмон… Пиер! — използва малкото му име тя. — Няма ли да е ужасно, ако Стив разбере? Може да са почти разведени, но той има толкова лош характер! И естествено ще е загрижен какво би могло да означава това за онези бедни дечица.
Боже! — Пиер не бе помислил за това. Разбира се, Лорна е права.
— Нищо не може да се направи — обяви Пиер, и добави с повече кураж, отколкото имаше: — Но аз ще се срещна с този господин Морган и… и ще му обясня всичко. По-добре да го чуе от мен, отколкото от чужд човек.
Молеше се Джини да не направи друга глупост.
Безгрижна, Джини се забавляваше. С Фредерик яздеха от няколко часа и тя се радваше, че я беше поканил. Да пояздят в парка — какво по-ободряващо от това! Стилният й костюм за езда беше в златистокафяво, гарниран с копринени ленти в златистозелено. На шията си бе сложила зелено шалче, а от цилиндъра й се спускаше прозрачен воал. Тя забелязваше погледите на обожание около себе си, макар че се правеше, че не им обръща внимание, и е посветена изцяло на Фредерик, който изглеждаше изключително добре.
Читать дальше