Адриан Рогоз - Цената на бездната

— Толкова ли много държиш да бъдеш победен? — с известна ирония попита пленникът.

— Не държа да бъда победен, а и не вярвам, че твоят човек би могъл…

— Щеше да може…

— Видя ли, че ме излъга!

— Винаги прибързваш, момче! Аз казах, „щеше да може“, не че сега може… В същност не знам дали е още жив…

— Аха! И какво те кара да смяташ, че щеше да може?

— Когато се запознах с Гутрие — така се нарича човекът, — той се беше превърнал в помпа за смучене на згромб. И твърдеше, че се пропил именно поради патилата си в шахмата. Казваше, че попаднал на една планета, в чиито глъбини съществувала шахматна машина… някакво чудовище, което, ако не го победиш, те убива. Гутрие победил.

— Интересно! — продума Дав.

— Можеш ли да повярваш в подобни глупости!? — рече Ларн, но не със скептичен глас, а сякаш искаше да проумее какво мисли другият.

Дав си спомни за Варалаунис, за легендарния Ким Кфим от Муре и повярва, обаче отговори предпазливо:

— Сега съм убеден, че си ми казал истината. Но ще трябва да поговоря и с Гутрие… Къде си се запознал с него?

Ларн помълча известно време, като си играеше с „Комбинаторна топология“, дадена му назаем от Дав, после се обърна към него, погледна в дъното на очите му и попита авторитетно, както учител пита ученик:

— Какво ще ми дадеш в замяна?

— Един гвоздей 6 6 Според космическия жаргон малък, едноместен космически кораб, който може да развие много големи скорости. Б.а. и възможността да избягаш — отвърна Дав, без да мигне.

— Шегуваш ли се?

— Съвсем не.

— Капитанът ще те удуши…

— Той ще загуби повече от мене… или поне така му се струва — подметка Дав и съобрази, че не може да сподели плана, зародил се в ума му.

— Няма ли да дойдеш с мене?

— Не. Няма да се поберем и двамата… И така, къде си попаднал на Гутрие?

— Ами ако пак ме измамиш, както вече го стори веднъж?

— Никога не съм те мамил. Нищо не знаех за плана на Муни. И освен това трябва да ми имаш доверие, защото и без това си в цугцванг 7 7 Шахматната позиция, наречена цугцванг, е положението, при което играчът, както и да играе по-нататък, ще загуби. Б.а. . Къде намери Гутрие?

— На Дриан от системата Пракса или Бета близнаци, както я наричате вие — бързо изрече Ларн. След това му беше необходим още четвърт час да опише мястото на кръчмата „Пронизаното око“ върху планетата. В заключение каза: — Помисли си, аз го срещнах преди шест години, а оттогава е могъл да пукне сто пъти, или пък когато стигнеш там, той да се намира на другия край на Галактиката…

— Не вярвам. Човек като него доизживява дните си на едно място.

— Говориш като мъдър старец, момче! — викна Ларн и се опита да прикрие вълнението си.

— Остави тези приказки! — прекъсна го Дав. — Знаеш ли името на планетата, където е попаднал Гутрие?

— Не. Виждаш ли, че си на път да направиш най-мизерната сделка, каквато никой никога не е постигнал?

Дав погледна Ларн и му се стори, че пред него стои Грегори Богар. Отвърна усмихнато:

— Засега ти сключи мизерна сделка. — Стана и се запъти към вратата: — Моята изисква още работа.

— В същност какво смяташ да направиш? Дав почувствува, че се изчервява.

— Тези дни ще ти съобщя кога ще нанесем удара — добави той, без да се обръща към Ларн.

Въпросът на пленника смути Дав, защото, като намисли бягството, той залагаше на помощта на Умна. Щеше да поиска от нея само да спре или да повреди алармената система. Останалото щеше да се уреди лесно, защото Ларн познаваше всичките помещения на кораба, който за известно време беше под негова власт.

Правилно ли постъпваше, като намесваше Умна в тази история? Дав се колебаеше, но се и боеше сам да посрещне гнева на капитана; ако се скара с Муни, ще трябва да напусне „Сперанца“ и да се раздели с Умна. Но ако предположи, че бъде открито съучастието на момичето, нямаше ли да стигне до същия резултат? Да не би да го е заслепило желанието да не загуби любимата си? Или по-скритото му намерение беше да я постави на изпитание? Както и да е, но за да вземе решение, беше наложителен открит разговор между него и нея.

— Мила моя — подхвана той направо основния въпрос, — реших да осъществя плановете, които ти изгради през последно време…

— Какво те прихваща? — зачуди се момичето, усетило някаква опасност.

— Мечтаеше за великолепни турнири. Ще ги имаш.

— И за това нещо необходимо ли е да правиш физиономия на щангист, който вдига някаква тежест?

— Ако трудностите на шахмата можеха да се измерят в килограми, сравнението ти би загубило от иронията си. И аз по някакъв начин съм щангист.