Кармен Рийд - Много гот

Сети се какво му бе позволила да прави на задната седалка на таксито и усети как мускулите на корема й се свиват. Почувства истинска тръпка, породена от ужас и желание.

Наистина ли щеше да го направи? Да се люби с него? Тук? Тази вечер? Постави ръце на колието и усети затопленото злато под пръстите си.

Когато той се появи, точно както бе предположила, ухаеше и се бе освежил. Беше си свалил сакото и вратовръзката и приближи към нея с разкопчана риза, под която се виждаше светлият му врат. Носеше две чаши за шампанско, купа с лед и бутилка, и бе пуснал Шаде.

Ако не го харесваше толкова много, сигурно щеше да се изсмее на това снобско представление. Вечеря, бижу, шампанско и тиха музика… това бе прелъстяване като по учебник. Дали леглото му не бе застлано с черни сатенени чаршафи?

Започнаха да се целуват и се преместиха заедно на канапето, а тя се опита да не обръща внимание на скърцащите шумове, които издаваше кожата, и да насочи цялото си внимание към него. Това бяха най-хубавите целувки, които някога бе опитвала, а той смъкваше роклята надолу по раменете й, а другата му ръка се насочи към мястото, което вече се разтапяше и тръпнеше, същото място, което бе намерил толкова бързо в таксито.

О, да.

Тялото му миришеше на липов сапун и тя усети вкуса на шампанско по езика му, докато се притискаше към безупречно изгладения му костюм и розова риза. Щеше да прави секс с едно юпи и това преживяване нямаше да има нищо общо с неопитния секс в гимназията и в началото на първата година — единственият опит, който бе натрупала досега.

— Толкова си красива — прошепна той. — Моля те, ела горе с мен.

Качеха се на горния етаж в спалнята.

Черни сатенени чаршафи! Не можеше да повярва.

Между целувките той започна да я съблича: евтината рокля, ужасния чорапогащник, а когато сутиенът тупна на пода, гърдите й, с които тя се гордееше, защото бяха малки, много бели с малки розови зърна, сякаш хипнотизираха Денис.

За момент й се стори, че той ще заплаче.

— Ей, всичко е наред… — тя го целуна по бузата. — Това са само гърди.

— Съвършени са — бе казал той. — Ти си истинско съвършенство.

Трудно е да устоиш на зрял мъж, който ти подарява златни бижута и мисли, че си съвършена. Лъскавите сатенени чаршафи бяха прекалено хладни, потръпна, когато се отпусна върху тях. Само че приятно топлото тяло на Денис бе до нея.

Той отдели най-много време на гърдите й. Навлажни ги с език, гали ги, докато зърната й щръкнаха, целуваше ги и ги смучеше. За нея всичко това бе интересно, но не особено възбуждащо. Той свърши прекалено бързо и тя остана с впечатлението, че сексът е просто приятен начин да прекараш около половин час, но така и не разбираше какво толкова го превъзнасят.

Денис се бе отпуснал доволен и благодарен за няколко минути, след това се надигна, направи кафе и пусна компютъра до леглото. Тя заспа, докато го слушаше как ругае под носа си за спада на стоковата борса в Токио, или нещо такова.

Сексът стана по-приятен и Денис посвети следващите няколко месеца, за да я превърне в съвършеното гадже. Вече носеше чорапи с дантелен край, жартиери, сутиени, които струваха повече, отколкото преди даваше за едно палто.

Скоро се присъедини към групата избрани студентки, които ходеха на лекции с кашмирени поли, маркови дънки и ботуши на висок ток. Бързо вирна глава. Никога преди не се бе случвало някой да й обръща толкова много внимание. По-малката й сестра, която беше и по-умна от нея, и по-красива, умницата Джейни, бе любимката на баща им, и тъй като у тях нямаше майка, която да уравновеси нещата, чак сега Ив започваше да се чувства много по-добре. Винаги бе поставяна на второ място, никога не бе предпочитаната. Когато Джейни влезе в Кеймбридж, ни повече, ни по-малко в Кеймбридж, за да учи право, Ивлин бе убедена, че тя самата е и неудачница, и некадърница.

Затова вниманието на Денис бе добре дошло. Той я бе издигнал на пиедестал, глезеше я, оказваше й внимание, държеше се с нея като с равна, като със специален, много любим човек.

Бе му безкрайно благодарна и се стараеше да му угажда и да се превърне в жената, която той искаше да бъде.

След това, през летния семестър на първата година в университета, се случиха едновременно няколко неща, които събраха Денис и Ивлин много по-бързо, отколкото и на двамата им се искаше.

Единствената жива роднина на Денис, майка му, почина. Няколко седмици бе сериозно болна и му бе признала много театрално колко съжалява, че той не се е оженил, не се е установил и няма деца. След това бе починала и му бе оставила достатъчно пари, за да си позволи да напусне работа и да създаде своя собствена компания. Докато уреди погребението, изчака прочитането на завещанието, подреди семейния дом и го обяви за продажба, Ивлин разбра, че е бременна.