Още от мига, в който се заговориха, тя бе очарована. Стори й се толкова изтънчен, толкова зрял в безупречния си костюм с ланец за часовника, с кърпичка в горното джобче, със скъп парфюм и маникюр. През всичкото време от службата му изпращаха съобщения по пейджъра и той непрекъснато притичваше до телефона, защото мобилните телефони, технология, която тепърва предстоеше да революционизира живота на Денис, все още не съществуваха.
В сравнение с Денис колегите й с разкопчани ризи и кожени якета изведнъж й се сториха неугледни и неориентирани. Денис живееше сред зрели хора в света на успеха, а тя копнееше за този свят. Все още живееха в осемдесетте, за Бога! Всички искаха да се представят за зрели хора, за богаташи, носеха се подплънки и златни копчета. Брокерите като него бяха златни момчета.
Той току-що бе купил три апартамента край доковете и ги „разработваше“, а пък тя живееше в сбутана стаичка в общежитие.
Ив нямаше спомен за какво са говорили, но сигурно нещо го бе заинтригувало, защото на следващата вечер я покани на вечеря, а тя прие свенливо и бе обзета от истински ужас.
И трите й най-добри приятелки й дадоха разни неща, за да може да си избере какво да облече за първата среща, и тя си сложи минипола, сако, мрежести чорапи и боди с дълбоко деколте и изглеждаше великолепна и много по-възрастна от деветнайсетте си години.
Денис мина да я вземе с такси и я заведе в неприлично скъп ресторант в Уест Енд.
Тя си поръча само ордьовър и салата, защото възнамеряваше да предложи да плати своята половина, а не можеше да си позволи по-голям разход. Само че Денис оправи сметката със замаха на кредитната си карта и отидоха, въпреки че Ивлин бе все още доста гладна, в един бар, където след две пиня колади главата й се замая.
Бе очарователен, когато я покани да се отбие в апартамента му, но Ивлин отказа срамежливо и се закиска, защото той бе мъж на трийсет и няколко и със сигурност щеше да иска секс, а пък тя бе сигурна, че все още няма желание да отваря тази страница. Денис прие на шега отказа, плати на таксито да я откара до тях, а след това, поради причини, които тя така и не можа да си обясни, поде кампания по прелъстяването й. Ежеседмични вечери, два пъти в седмицата цветя, телефонни обаждания, които в повечето случаи бяха бележки на таблото за съобщения: „Твоят дъртофел Денис звъня“.
След две седмици вече бе научила всичко за самотното му детство, лишено от обич, и двамата се бяха целували дълго и страстно на задната седалка на таксито, всеки път, когато той я изпращаше. Бяха изминали четири седмици, когато той й призна колко много иска да се установи, да се задоми и тя му позволи да опипа гърдите й. След една много снобска вечеря, Денис успя да я убеди да изпият втора бутилка шампанско, извади кутийка с тежко златно колие и я покани да отиде с него у тях.
Сложи си колието и установи колко добре й пасва, погледна го, усети се опиянена, възбудена и влюбена.
Този път в таксито той не я целуна. Този път седна близо до нея и плъзна ръка по коляното й, по бедрото, докато стигна между краката. Бе си проправил път под момичешките памучни бикини и не откъсваше поглед от устата й, докато напипваше бавно влагата там.
Желанието му към нея бе много по-силно, отколкото към която и да е друга преди. Бе на трийсет и две и бе сложил ръка на деветнайсетгодишен клитор. Водеше я у дома и сериозно се замисляше дали да не я направи постоянната си приятелка, не просто девойче за едно бързо чукане, след което да я чупи. Изглеждаше му доста сладка.
Дълга кестеняво-руса коса, която щеше да я убеди да изсветли. Привлекателно източено тяло: със сигурност можеше да промени начина й на обличане. Виждаше очертанията на малки, но стегнати гърди под тъмните дрехи, които тя предпочиташе, и нямаше търпение да разбере дали зърната й са розови и перфектни като пъпки, както ги бе почувствал.
Докато разглеждаше апартамента му, изпълнена с удивление, Ивлин започваше да разбира какво означава да си замаян от желание. Никога преди не бе виждала подобно нещо. Хром и черни кожени мебели, безупречно лъснат дървен под, вградени модерни уреди, които служеха за кухня, и спираловидна стълба, която знаеше, че отвежда на горния етаж към леглото му.
Седна на скърцащата кожа на канапето и го зачака да излезе от банята. Предполагаше, че си мие зъбите и реше русата си коса, слага си още парфюм и се подготвя да я прелъсти. При тази мисъл пулсът й се ускори и тя бе обзета от страх и вълнение.
Читать дальше