Кармен Рийд - Много гот

Ив можеше да му разкаже още много случаи, в които Денис не искаше и да чуе за децата си и не се интересуваше от тях, беше винаги убеден, че неговото мнение е най-правилното, но се бе старала да бъде от тези разведени майки, които не оплюват непрекъснато бившия съпруг, поне не пред децата.

— Значи все пак ще дойде? — попита.

— Така каза. — Всички знаеха, че не може да се разчита на това, което е казал Денис.

— Прати им покана, пък да видим — предложи Ив. — Може да стане интересно.

— Да не би това да означава, че ще се запознаем с него? И с новата съпруга и децата му? — Джен едва сдържаше възбудата си. Денис, липсващата част от мозайката на миналото на Ив. Най-сетне щеше да види що за човек е.

— Не може да се каже, че е новата му жена. От години е на сцената… — Ив се постара отговорът й да прозвучи незаинтересовано.

— Нали всички сте наясно — продължи Том, — че ще стане голяма веселба?

Ив погледна Дени, който ядеше, вперил поглед някъде надалече, без да казва и дума.

— Ти какво мислиш? — обърна се към него.

— Нищо важно — отвърна той. — Пукната пара не давам за Денис. Представа нямам каква муха те е ухапала, та го каниш — подметна на Том.

— Че той е част от семейството — напомни му Том. — В известен смисъл.

Дени изсумтя и Том и Ив прецениха, че е най-добре разговорът да бъде прекратен. Ядосаният Дени не бе за пред хората.

По-късно, когато почти всички си бяха тръгнали — Нилс бе успял да си открадне няколко целувки по време на задължителната обиколка на градината, днес много мокра, и я накара да обещае да се обади, — Том и Дийпа се задържаха в кухнята и предложиха на Ив да й помогнат да разтреби. Какво точно било да си женен и да родиш на двайсет? Искаха да разберат всичко и започнаха да разпитват Ив, докато търкаха тенджери и миеха чинии.

— Господи — започна тя и отметна косата от лицето си с гумените ръкавици. — Мога да ви кажа как беше при мен, но това съвсем не означава, че и при вас ще бъде така. Дори се надявам най-искрено да бъде съвсем различно. Искам да кажа… аз бях с Денис, а той бе много по-възрастен от мен, работохолик, минал трийсетте. Искаше все неща, които харесват всички възрастни: къща извън града, две деца, съпруга домакиня. Аз си мислех, че искам абсолютно същите неща. Само че не се получи. — Чу се дрънчене на тенджери и тигани, докато тя се опитваше да смекчи спомените. — За известно време беше хубаво… донякъде. Прекъснах университета — добави. — Преместихме се в Съри, изгубих връзка с всичките си приятели от университета, както и всички шансове да започна кариера след завършването… Но пък имах момчетата. — Вдигна поглед от мивката и им отправи усмивка.

— А аз защо не знам нищо за тези неща? — обърна се Дийпа към Том, но се надяваше Ив да запълни празнотите. — Къща в провинцията? Богат и пребогат татко?

Ив бе забола поглед в мивката.

— С Денис все още се говори много трудно. Той ни разочарова много болезнено.

По онова време тя се казваше госпожа Ивлин Ли. И беше съвършено различен човек. Бе младата, изключително добре поддържана съпруга на суперуспелия (поне така си мислеше) финансов магьосник Денис Ли. Майка на две деца, с невероятна къща в снобското Съри, а всекидневните й грижи се въртяха около съществения проблем в какъв цвят да пребоядиса трапезарията, как да вмести маникюра и коломаската преди часа по тенис, да не би супата от пащърнак с къри да се окаже прекалено елементарна за вечерята в неделя вечерта.

Денис я покори на деветнайсет с… с какво по-точно? Любов? Копнеж? Нужда? Обещанието за деца и финансова обезпеченост?

Бе студентка по антропология в Лондон, когато двамата се запознаха. Баща й бе настоявал да запише право, а и тя се надяваше за същата специалност. Обичаше съдебните зали, бе седяла дълги часове в тези официални помещения, изпълнена с почит, и го наблюдаваше как работи още от дете. Само че шестиците от провинцията се бяха оказали недостатъчни за столицата и се оказа, че може да запише единствено история на изкуството или антропология. А Лондон определено бе мястото, където й се искаше да остане да живее. Бе израсла сред уюта и спокойствието на малък провинциален град и копнееше за големия град. Искаше да върви по безкрайно дългите улици, сред тълпите, да се порадва на приключения в пълна анонимност.

Ивлин избута първата година, заета да се сприятелява с нови хора и да обикаля кафенета и барове.

Една вечер я запознаха с Денис, познат на някой от групата, бившо гадже на сестрата на колега от по-горните курсове, или нещо подобно. Беше се отбил, за да им каже здрасти, и седна до нея.