Кармен Рийд - Много гот

— Да, но… да, но… знам какво се каниш да ми наговориш, защото си една тъжна и вечно пискаща кокошка майка — подразни я Джен. — Ами децата ми? Кой ще ги посреща на автобуса, кой ще им готви органична леща?

— Господи, че аз не готвя само леща. Може ли най-сетне да се разберем по този въпрос?

— Добре. — Джен се стресна от избухването й.

— Както и да е. Те са още малки, за малките деца говоря — продължи Ив. — Роби е на две. Притеснявам се как ще се справям като майка, ако поема онзи отговорен пост. И без това съм достатъчно изморена. Нали се сещаш, ранно ставане, прекалено много време трябва да отделям за домакинството, вместо да се забода в градинския център и да си избера нови катерливи цветя.

— Толкова тъжна ми се струваш — прекъсна я Джен. Напоследък времето бе неестествено топло за сезона, така че решиха за пръв път тази година да се пренесат в градината. И въпреки че в момента си бяха облекли якета, за да не замръзнат, пак им беше приятно да седят навън и да пият в мрака сред зеленината, да вдишват мириса на влажна земя, защото Ив бе поливала.

— Може пък новата работа да ти се отрази добре — опита се да я насърчи Джен.

— И Лестър така каза — сподели Ив, вече доста подозрително настроена. — Защо хората смятат, че имам нужда някой да ми прави добрини?

— Защото в живота ти не се случва нищо.

— Доизкажи се, моля те, Джен. — Вече се чувстваше обидена.

— Извинявай. Исках да кажа, че откакто двамата с Джозеф се разделихте и Роби се роди, нищо, ама наистина нищо не се е променило. А това беше преди повече от две години, нали?

— Аха, искаш да кажеш освен това, че си имам бебе прощъпулник, с което трябва да се разправям ли? — Ив отново бе станала раздразнителна и Джен прецени, че ще бъде най-добре да замълчи.

Ив беше объркана. Джен не знаеше за ветеринаря. Никой не знаеше. Не бе нужно да докладва за няколкото откраднати следобеда приятелски секс. Приятелката й бе права: абсолютно нищо не се бе променило.

И може би, тъй като беше тъмно, може би защото се чувстваше наранена, а най-вероятно защото почти цели три бутилки вино бяха изпити, Ив изведнъж чу гласа си да казва на Джен нещо, за което тя самата все още се страхуваше да мисли.

— Иска ми се да пробвам отново с Джозеф — призна тя.

— Какво! — извиси глас Джен. — Какво каза? С гадняр втори номер ли? Ив… Ало? Мисля да ти взема чашата и да ти спра виното.

— Джен, недей. — Ив се подразни, че направи това признание.

— Кога го реши? — заразпитва я Джен.

— Нищо не съм решила. Просто ще му кажа, пък да видим какво ще излезе.

— О, Ив! — Приятелкатай въздъхна отчаяно. — Той си има ново гадже, в случай че не си забелязала. Да не говорим, че живее в Манчестър… просто животът му е продължил в друга посока. Да знаеш, че ще чуеш един унизителен отказ.

— Може пък да ми е от полза — каза Ив. — Каквото и да правя, не мога да спра да се чудя: Какво ли ще стане, ако?

— Сладурче. — Джен премести стола си по-близо. — Какво предизвика това решение? Мислех си, че си много по-добре.

— Не съм — призна Ив и забеляза как гласът й потреперва, което означаваше, че трябва да положи много усилия, за да не заплаче. — Спя с ветеринаря, а то изобщо не е същото.

— Не е възможно да бъде същото — опита се да я успокои Джен и едва потисна желанието си да попита: „Какво? Къде? Кога?“ и разни други подобни въпроси.

— Това обаче не означава нищо. — Ив стискаше очи, за да не позволи на сълзите да рукнат. — С Джозеф винаги означаваше много, още от първата вечер.

Джен продължаваше да я гали и успокоява.

— Не мога да продължа напред, преди да съм се уверила, че няма път назад — сподели Ив.

— Всичко е наред. — Джен продължи да разтрива гърба й. — Не можеш да му го изтърсиш просто така, не и без да си забелязала поне някакъв интерес от негова страна.

— Ана ми каза, че намерила моя снимка в жабката на колата му. — Като го каза на глас, й се стори празна надежда.

— Ана има интерес да ти говори подобни работи — напомни й Джен. — Наистина ли мислиш, че трябва да приемаш за чиста монета всичко, което ти казва?

— Права си… само че последните няколко пъти, когато го виждах… не знам, струва ми се, че има нещо, което се променя. Държахме се страшно добре един с друг, а той иска да прекарва повече време с Роби и предложи да вземе Ана със себе си в Германия, когато замине за някакво проучване на мерките на опазване на околната среда.

Искаше й се да каже, че това звучеше повече като стария Джозеф… моя Джозеф. Само че изражението на лицето на Джен я възпря.