Кармен Рийд - Много гот

Освен това се бе надявала да си тръгне по-рано, защото Джен щеше да дойде на вечеря, но се налагаше да намали купчината на бюрото. Седна и отвори нова папка.

Към десет вечерта Ив едва се държеше, но като виждаше колко вино е останало в бутилката, поставена на масата в градината, двете с Джен щяха да останат тук поне още час.

— И така — Ив доля чашите, — някакво подобрение на… — сниши глас до подигравателен шепот — проблема със секса?

И двете избухнаха в звънък смях.

— Не и не. Райън все още смята, че да гледаме серия от „Сексът и градът“ е част от любовната игра — призна Джен. — Не, лъжа те, той вече си има нова любима реплика: „Джен, реших да разкарам глупостите“.

Нов пристъп на кикот.

— Той поне се опитва — защити го Ив. — Мен не можеш да ме накараш да се замисля за секс. — Това пък защо го каза? Често го повтаряше пред Джен, но в момента не бе истина и само си търсеше белята.

— Значи нищо ново на ветеринарния фронт? — попита Джен. Ето! Така й се падаше.

— Не, не… — Ив се опитваше да се скрие зад чашата с вино.

— Абсолютно нищо ли? Сигурна ли си, че няма какво да споделиш с леля Джен Джен?

— Ветеринарчето доста ми харесва… а ветеринарчето може да ме харесва, а може и да не ме харесва… това е то — излъга. Бе го виждала поне преди две седмици, но му отказа „да си запише час“ два пъти, когато й позвъни.

— Наистина ли имаш намерение да прекараш остатъка от живота си сама? — Джен се бе облегнала назад на стола, готова да подхване любимия им разговор.

— Не съм сама! — сопна се Ив. — Не съм сама нито за миг, нито за един проклет ден! Ако бях сама; щеше да ми е много добре.

— Да, ама леглото ти е студено и самотно — напомни й Джен. — Децата ти ще пораснат и ще се изнесат, а ти ще умреш като самотна стара мома, цялата сбръчкана и съсухрена отвътре.

Ив изсумтя при тези думи.

— Имам си електрически уреди — поясни тя.

Бе ред на Джен да изсумти.

— Моля те. Това не е същото.

— Не е, разбира се! Както и да е… Не мога да вкарам и един мъж… — И двете се заляха от смях при тези думи.

— В програмата си! — уточни Ив. — Имам деца, работа, готвене, домашни, чистене, документация, момчетата с техните проблеми и така нататък. В живота ми няма място за мъж, който иска секс и вечери за двама, и натискане, и внимание, и уикенди някъде в провинцията, и… нали знаеш. Кажи ми само — добави — какво ще си помислят Ана и Роби? Не и не, и не. Години наред ще си остана без партньор.

— Ти си една тъжна стара чанта — сряза я Джен. — Както и да е, не ти вярвам. Защо тогава все още изглеждаш толкова добре, напудрена, нагласена, облечена като момиченце? Ако не те интересуваше нищо, защо просто не нахлузиш каквото ти падне?

— Аз съм си готино гадже, а и обичам да се докарвам.

— Ха-ха.

И двете знаеха, че това е шега, че Джен е най-страхотната акушерка на четирийсет. Още преди много години бе взела решение, че макар и да не е слаба, ще бъде сексапилна. Тя бе от момичетата, които изпъваха до крайност всеки клин, а пък когато сложеше сутиен „Уандърбра“, плътта й преливаше, но пък не й пукаше, че била тлъстичка.

— Гадни фашисти — крещеше тя на висок глас, когато видеше реклама на програмата за отслабване „Уейт Уочърс“ или някоя подобна глупост.

Косата й бе винаги в наситен махагонов цвят, късо подстригана и тя обичаше дълбоко изрязани деколтета, блузите й бяха разкопчани малко по-ниско, отколкото изискваше приличието, полите носеше прилепнали, а не се отказваше и от дънки. Ив не можеше да си спомни някога да я е виждала без грим през последните десет години — наситено тъмно чернило и впечатляващи сенки за очи. Единственото, което Джен не можеше да си позволи, бяха дългите лакирани нокти, които с удоволствие би си пуснала. Просто ноктите не бяха никак подходящи за професията й.

— Не мога с тях да ръчкам хората отдолу — казваше тя.

Едва ли други две жени можеха да изглеждат по-различни — Джен с къса тъмна коса, закръглена и винаги в пълен блясък, докато Ив бе висока, слаба като вейка и много естествена. Тя имаше хидратантен крем за всеки ден, гланц за устни и руж за специални случаи. Дългата коса на кичури бе единствената екстравагантност, която си позволяваше, но дори тя се поддържаше на приятелски цени при Хари, неин приятел и фризьор.

— Ще получа повишение — съобщи на Джен, вперила поглед в трепкащия пламък на свещта. — Ама голямо повишение. Шефът напуска и иска да подам документи за неговия пост.

— Супер.

— Да, но…