Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Добре де, да запишем какви ги наприказвахте тук.

Той започна да пише, като от време на време задаваше на Саша кратки въпроси: кога и с кого е издавал вестника, кога е станал конфликтът с преподавателя и по какъв повод, кога и къде са го изключили, в какво са го обвинили тогава.

Свърши и подаде листа на Саша.

— Прочетете и подпишете.

И се облегна назад. Саша чувствуваше втренчения му поглед, Дяков следеше израза на лицето му, използуваше свободната минута, за да го разгледа хубавичко. Всичко беше записано правилно, но някак едностранчиво. По случай празника издали стенвестник, включили в него епиграми, опорочаващи ударничеството, участвували в това еди-кои си, изключен от ядката и от районния комитет… Вярно, всичко това се пише проформа, за да се фиксира разпитът, причината за арестуването очевидно е друга.

Все пак той каза:

— Тук не пише, че по решение на ЦКК съм възстановен като студент.

Дяков се навъси и взе листа.

— А какво пишеше в заповедта за възстановяване в института?

— Не беше съвсем правилно написано… Дяков го прекъсна:

— Не ви питам какво е трябвало да пише, а какво пишеше?

— „Предвид обстоятелството, че Панкратов призна грешките си…“

Дяков взе перодръжката и добави отдолу: „По-късно ме възстановиха като студент, понеже признах грешките си.“

Той отново подаде листа на Саша.

Саша подписа. Дяков взе листа, остави го настрана.

— Съветвам ви да си помислите, Панкратов. Ние не искаме да ви загубим за общото дело. Само затова сме толкова търпеливи с вас. Щадим ви, разберете. И го оценете. Поровете в паметта си, поровете!

Той стана от бюрото, отвори вратата, кимна на конвойния.

— Отведете го!

Саша се върна в килията, ключалката изскърца след него. В мътното стъкло все така светеха зимните звезди. Нощ ли е или сутрин?

Чу потропване по стената. Очевидно съседът питаше къде са го водили. Саша отговори с обичайните три потропвания и легна, без да се съблича.

Какво иска от него Дяков? Какво трябва да си признае? „С кого сте водили контрареволюционни разговори?“ Какви разговори? Той се чудеше какво да мисли. По-рано беше убеден, че е арестуван заради историята в института. Новината, че не е така, го смая, обърка, заплете всичко. Беше се надявал да срещне разбиране, доверие. Стана обратното. Щом институтът не е поводът за арестуването, значи има друг повод, прокурорът го е сметнал за убедителен. Да го обвинят в контрареволюционни възгледи — на кого може да е хрумнало? Той няма разногласия с партията. Да, подмазвачите и нагаждачите превъзнасят Сталин до небесата, но той никога на никого не е говорил за това — друго е най-важното у Сталин. Каза само на Марк, но нали не е възможно Марк да е предал някому този разговор. Може би и той е арестуван? При обиска оперативният работник обърна по-специално внимание на неговата снимка, въртя я и я разглежда от всички страни. Дяков може би иска той да даде показания срещу Марк? Надява се Саша да прояви малодушие?

Будягин? Възможно е. Той май беше близък с Ейсмонт или със Смирнов? И Смирнови живееха в Петия дом. Дъщерята на Смирнов учеше в тяхното училище, едно набито русоляво момиче. Иван Григориевич бе отзован от чужбина през пролетта, точно след процеса на Смирнов Ейсмонт. И ето, научили са, че Будягин се е обаждал на Глинска, че Саша ходи у тях, и искат да получат показания срещу Иван Григориевич. Глупости! Той си внушава, пресилва нещата. Никого не арестуват, задето е нечий племенник, задето е бил съученик с някого. Има нещо друго, заради което го държат тук… Следователят няма да му играе комедии я.

Ден след ден преравяше Саша последните месеци от живота си. Да е изтърсил нещо в яда си? Но на никого не бе разказвал дори онова, което се случи в института. Знаеха само приятелите: Нина, Лена, Вадим, Макс, Юра… Юра Шарок! Тяхното скарване на Нова година… Но Юра не е способен на такава подлост. Колегите от групата? Ковальов? Но нали причината не е в институтската история. Къде е тогава?

Следобед в килията дойде офицер от затвора с две лентички.

Саша се надигна машинално, както бе свикнал вкъщи, движение, което после не можа да си прости.

— Име?

— Панкратов.

— Молби?

— Не получавам нищо от къщи.

— Обърнете се към вашия следовател.

— Също така вестници, книги.

— За всичко това — към следователя.

И излезе. Надзирателят заключи килията.

Затворническият опит се придобива в самия затвор. Затворникът в единична килия, за пръв път попаднал тук, сам научава комплекса от неписани правила, които всъщност формират облика на затворническия живот, изработен от предишните поколения затворници. Посещението на офицера показа на Саша, че вече се води в друга категория — следствието по неговото дело е започнало. Офицерът всъщност не се интересуваше от молбите му. Той даде на Саша да разбере, че от следователя зависи не само бъдещата му съдба, но и какво ще бъде държането към него тук.