Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Аз нямам жена, откъде ви хрумна? Учителката ли? Отбивам се при нея само понякога, за книги, това е.

— Александър Павлович, ние с вас сме мъже и добре се разбираме. Не съм разчитал на друг отговор. Но учителката е ваша жена. И ако сте благоразумен, ще преместим в Кежма не само вас, но и нея, и тук ни трябват учители.

— Нямам никаква жена — навъси се Саша, — със същия успех можете да нарочите за моя жена коя да е жена от Мозгова. Ако сторите нещо на учителката, ще извършите огромна несправедливост.

— Никой не смята за я закача, но ние сме длъжни да я опазим от чужди влияния. Да речем, като ви преместим другаде.

— Вие решавате! — Саша въздъхна облекчено. Да прави каквото ще! Ще се премести в друго село, само да не закачат Зида.

Алфьоров стана, разходи се из стаята…

— Кажете, Панкратов, как си представяте живота си по-нататък?

— След заточението ще се върна вкъщи, ще действувам делото ми да се преразгледа.

— В Москва няма да се върнете, ще получите минус за нея.

— Не само в Москва може да се работи.

— Преразглеждане на делото ли? — продължи Алфьоров. — Едва ли ще го постигнете. Тази съдимост ще си я носите цял живот.

— Случва се да свалят съдимостта.

— Случва се — съгласи се Алфьоров, — но за заслуги пред държавата. А аз не виждам у вас особен стремеж да извършите нещо значително. Чувствате се оскърбен.

— Не съм оскърбен, но няма да забравя как мама се мяташе в коридора, когато ме арестуваха. Няма да забравя също как следователят ми приписваше несъществуваща вина.

— Е, добре — Алфьоров пак седна срещу Саша, да минем на въпроса. Соловейчик е избягал!

Той изпитателно се вгледа в Саша. Саша се втренчи смаяно в него.

— Не може да бъде. Соловейчик не е толкова глупав, той добре разбира, че няма къде да избяга.

— И все пак е избягал, писал ли ви е нещо за това?

Саша иронично се усмихна.

— Да се бяга е глупаво, а още по-глупаво е да се пише за това.

— Дума да няма — съгласи се Алфьоров, — и все пак вие сте единственият му другар тук, единственият му приятел.

— Искате да ме обвините в помагачество ли?

— Панкратов — внушително произнесе Алфьоров, — отношението ми към вас е много по-добро, отколкото смятате. Никой не ви обвинява в такова нещо. Но Соловейчик вероятно добре е обмислил маршрута на бягството си. Възможните маршрути са два: първият — по Ангара към Енисей, вторият — през тайгата към Канск. И по единия, и по другия няма да стигне далеч, още в първото село ще го задържат. Ако тръгне да заобикаля селищата, ще му е нужен голям запас продукти, а той го няма. Но е възможен и трети път — нагоре по Ангара, към Иркутск. Този път е по-дълъг, но по него е Мозгова, където живеете вие, а още по-нагоре има две селища, в които живеят съмишленици на неговата годеница. Не е изключено да е избрал именно този път, не е изключено да ви се обади.

— Как тъй ще ми се обади? Пред очите на цялото село ли?

— Това не знам. Може и да не се обади. Но може и да се обади. В такъв случай ще трябва добре да обмислите поведението си.

— Да го задържа ли? — засмя се Саша. — Ами ако не съумея?

— Не е нужно да го задържате, ние сами ще го задържим. Добре ще е да го придумате да се върне. В такъв случай обвинението в бягство ще отпадне, ще се приеме просто като самоотлъчка, ще можем да се ограничим само с мерки от административен характер. Говоря ви честно, Панкратов, не искам бягства, подобно извънредно произшествие не е от полза и за мен.

Саша чувствуваше, че Алфьоров говори искрено. Но не вярваше в бягството на Соловейчик, може да е бил на лов из тайгата и да се е загубил.

— Та така, Панкратов — заключи Алфьоров, — придумайте го да се върне, какво по-лесно от това. Ако пък не се върне, съобщете в селсъвета или в колхозната управа, те знаят как да постъпят.

Той помълча, после добави:

— Отнесете се сериозно към този въпрос, Панкратов, едно укривателство на беглец или помагачество може да имат сериозни последствия за вас. Приемете това като предупреждение.

Соловейчик е избягал! Саша не можеше да повярва. Би могъл да допусне, че Соловейчик се е обесил, удавил — с живота му и без това е свършено. Та нали и той бе помислял за самоубийство? Но да избяга?! Практичният, разумен Соловейчик отлично разбира колко нелепа е подобна постъпка. С много по-голям успех би могъл да избяга от Канск — качваш се на влака и заминаваш. Тук можеше да се надява да се съберат с Фрида, а ако е избягал, значи завинаги е изгубил тази надежда. Ще изтормозят и Фрида. А нея той никога не би подложил на такъв удар.