Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Никога не съм се занимавал с история — каза Киров — и не съм в течение на конкретния въпрос. Освен това през периода, за който става дума, не съм бил в Баку.

— Добре — спокойно отговори Сталин, — щом не искате, недейте. Надявам се, че в партията ще се намерят другари, способни да отговорят на Авел Енукидзе — той се обърна към Жданов. — Централният комитет на партията не бива да се занимава с този въпрос. Това е проблем не на цялата партия, а само на една нейна организация, закавказката организация. Закавказката организация да се занимава със своята история. Извикайте другаря Берия, изложете му позицията на Централния комитет. Той е секретар на Закавказкия краеви комитет — това е в неговата компетенция.

На другата сутрин след закуска Сталин нареди да извикат зъболекаря.

Липман дойде с куфара си, подреди инструментите, приготви легенчето, настани Сталин в креслото, върза му салфетката.

— Как спахте? — попита Сталин.

— Чудесно — Липман пълнеше спринцовката, — по-хубаво здраве му кажи, тихо, спокойно — с меко движение на ръката той положи главата на Сталин върху възглавницата, помоли го да си отвори устата, — не знам за другите хора, но на мен шумът на морския прибой винаги ми действува добре…

Сталин май почувствува леко убождане във венеца, може би му се стори — по физиономията на Липман нищо не личеше, той се взираше в устата му и все така се усмихваше. После се отпусна назад, постави ръцете си на коленете и все така усмихнат, каза:

— Да поседим малко, упойката да подействува, можете да си затворите устата, може да говорите, да се разходите, но по-добре е да поседите.

Венецът изтръпваше, натежаваше, сякаш се наливаше с нещо. На Сталин и по-рано му бяха вадили зъби с местна упойка, но не си спомняше колко трябва да чака, за да подействува упойката.

— Дълго ли ще чакаме? — попита той.

— Десетина минути според мен. Отворете устата още веднъж да погледна.

Той отново огледа устата, прокара по венците някакъв метален инструмент.

— Скоро ще се замрази, потърпете.

Той гледаше Сталин спокоен, добросърдечен, беше направил инжекцията успешно, без да причини болка, другарят Сталин трябваше да бъде доволен от него.

Сталин наистина ценеше хората, които си разбират от работата и я вършат добре. Този лекар сигурно ще живее сто години: доволен е от работата си, от живота си, от положението си. Работи в Кремъл, лекува членовете на Политбюро, сигурно добре му се плаща — ще се намерят завистници, непременно ще се намерят. Но този лекар, изглежда, няма да им обърне внимание: човек без честолюбие, каквито са повечето хора на земята. Някога, още съвсем млад, ТОЙ започна борбата заради тях, докато не разбра другите, истинските й мотиви. Но сега ТОЙ управлява тези хора, те вярват в него като в бог, а в бог може да се вярва само сляпо и безогледно, те ГО наричат баща, хората уважават само тежката, строга, но здрава и сигурна бащина ръка. И този му е предан само заради чувството на докосване до НЕГО, в обкръжението му трябва да има и такива хора. Не само охранници-вълкодави, не само помощници-честолюбци, но и простодушни, скромни, обичащи ГО и предани НЕМУ хора.

Липман седеше до него, поглеждаше часовника си, усмихваше се на Сталин, от време на време го помолваше да си отвори устата, опипваше венците с някакъв инструмент и след един такъв оглед показа на Сталин извадения и стиснат в клещите зъб.

— Кога успяхте?! Дори не почувствувах нищо.

— Нали го извадих с упойка. И зъбът едва се крепеше, можех да го извадя, както казваме ние, с пръсти.

— Ами защо не го извадихте?

— Е, тогава щяхте да почувствувате.

Сталин изплю в подложеното легенче дълга окървавена слюнка, изплакна устата си, още веднъж плю.

— Ще ви помоля два часа да не ядете нищо. — Липман му подаде чиста салфетка. Сталин избърса устните си. — И изобщо днес да не ядете нищо топло.

Той взе от масата протезата, повъртя я в ръцете си.

— Хубава протеза, добре е направена, от чудесен материал: сплав от злато, платина и паладий. Сега вече няма да ви трябва — ще направим нова. Само че, знаете ли, Йосиф Висарионович, не е ли по-добре да ви направим обикновена протеза?

— Какво значи обикновена?

— Ето тук, виждате ли, зъбите са съединени с метална пластинка, а ние ще я направим изцяло пластмасова.

— Защо е нужно това?

— Разбирате ли, Йосиф Висарионович, металната протеза се закрепва за зъбите с ей тези две кукички, ние ги наричаме кламери. Докато протезата е лека — и на зъбите е леко. Но на вашата има вече седем изкуствени зъба, това е тежко, прекалено тежко. А на новата протеза ще добавим още един зъб, тя ще натежи още повече, натоварването ще се увеличи. Докато плаковата протеза залепва за небцето и може да издържи всякакъв брой зъби.