Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Той беше един от ръководителите на печатницата.

— Именно „един от“… Ръководеха я и Красин, и Кецховели. И Кецховели не криеше от мен дейността й. Но Красин и Кецховели не са живи. Жив е само Авел Енукидзе. Обаче фактът, че е жив, не му дава право да представя историята на печатницата така, както му изнася, а не както беше в действителност.

— Очевидно Енукидзе не е знаел, че сте били в течение — каза Киров, вероятно е бил сигурен, че Лениновата директива се изпълнява точно.

— Каква директива? — сепна се Сталин.

— Директивата в смисъл, че никой освен Красин, Енукидзе, Кецховели и словослагателите не бива да знае за печатницата.

— Ти откъде знаеш, че е имало такава директива?

— Това е общоизвестен факт.

— Какво значи „общоизвестен“? Измислил го е Енукидзе и всички са повярвали. Печатницата наистина бе подчинена на задграничния център. Но от какво следва, че аз нищо не съм знаел за нея? Да, ръководеше я лично Ленин, но това изобщо не означава, че, както пише Енукидзе: нито един човек освен тях не бил знаел за нея. И ако другарят Енукидзе наистина мисли така, защо не е проверил тези факти, защо не е попитал бакинци от онзи период? И защо излиза с тази брошура именно сега? Защо подчертава именно тази подробност? Защо му е нужно всичко това? Това му е нужно, за да опровергае тезиса за приемствеността на ръководството, за да докаже, че днешното ръководство на ЦК не е пряк наследник на Ленин, че преди революцията Ленин е разчитал не на днешните ръководители, а на други хора, нещо повече, оказвал е доверие на тези хора, а на днешните ръководители не е оказвал доверие. В чия мелница налива вода другарят Енукидзе?

— Не вярвам другарят Енукидзе да си е поставял такава задача — възрази Киров, — мисля, че просто е разказал това, което е знаел. Може да не е знаел, че Кецховели ви е информирал. Убеден съм.

— Не виждам защо си убеден — студено отговори Сталин, — не виждам защо си толкова сигурен. Другарят Енукидзе не е за първи ден в партията, другарят Енукидзе е член на Централния комитет на партията, другарят Енукидзе не може да не обмисля политическите последствия от постъпките си, другарят Енукидзе не може да не разбира на чии интереси служи неговата брошура. Ако тази брошура беше написал обикновен историк, можеше да не обръщаме внимание: историците могат да сгрешат, историците често са в плен на голите исторически факти, историците като правило са лоши диалектици и изобщо не разбират от политика. Но нали тази брошура е написана не от обикновен историк, а от един от ръководителите на партията и държавата. С каква цел е написана? Дощяло му се да пише мемоари ли? Рано му се е дощяло. Другарят Енукидзе още е млад човек, с него сме почти връстници, а аз още не се смятам за старец и не възнамерявам да пиша мемоари. Това не са мемоари, това е политическа акция. Акция за извращаване историята на нашата партия, акция за дискредитиране на днешното ръководство на партията. Ето каква цел си е поставял другарят Енукидзе.

— Мисля, че малко сгъстявате боите — намръщи се Киров, — просто на Енукидзе не му е работа да пише такива брошури, той не е историк, нито писател. Съмнявам се, че е искал да дискредитира партийното ръководство. Той е честен, искрен човек и ви обича.

Сталин гледаше Киров изпод вежди, от упор, очите му бяха жълти, тигрови. Все по-раздразнен и затова със силен акцент, той каза:

— Честност, искреност, обич — това не са политически категории. В политиката има само едно: политическа предвидливост.

Разговорът ставаше тягостен. Напоследък със Сталин изобщо трудно се разговаряше, а когато беше ядосан — особено.

— Можем да поправим другаря Енукидзе — примирително каза Киров, — да му посочим неговата некомпетентност по въпросите на историята.

— Да — подзе Сталин, — ако някой историк беше написал това, би могъл да го поправи друг историк. Но го е написал член на ЦК, един от изтъкнатите ръководители на страната. Трябва да го поправим на същото ниво — той гледаше Киров от упор, — ти пет години възглавява бакинската партийна организация, най-авторитетно ще бъде да го направиш ти.

Киров остана като гръмнат. Такова нещо досега не беше се случвало. Той, членът на Политбюро, трябваше публично да засвидетелствува, че Сталин е бил ръководител на печатницата „Нина“, за чието съществуване изобщо не е знаел, тук Енукидзе беше прав. Защо това предложение се прави на него? Проверяват лоялността му? Тя е достатъчно проверена и ако е необходимо да бъде проверена още веднъж, няма да е по този начин.