Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Срамна гледка са комсомолците Руночкин, Позднякова, Полужан, Ковальов. И тези хора скоро ще бъдат инженери, съветски специалисти. Ето какви беззъби, политически безпомощни хора е възпитал другарят Янсон. Ето защо те лесно се превръщат в марионетки в ръцете на класовия враг. Ето в какво обвиняваме Янсон. Вие, Янсон, сте създали почва, благоприятна за панкратовците… Дори тук се опитвате да го защитите. И това ни кара да бъдем нащрек.

Юра настояваше Лена да пази отношенията им в тайна: той я обича, тя го обича, нищо друго не им трябва. Именно затова той избягва нейните родители, дома й, познатите й. Лена отстъпваше, за да не наранява самолюбието му.

Баща му не му разрешаваше да води вкъщи момичета, но дъщерята на народен комисар — охо, това е друго нещо! Такава Юрий не бе имал. Старите се отнасяха към Лена сдържано: идва някакво момиче при Юра, какво толкова, младежка им работа, ако си подхождат — ще се оженят, ако не — ще се разделят. В този смисъл те бяха на нивото на века. А ако се оженят, тя ще трябва да тачи свекър и свекърва: какво като е щерка на народен комисар, да се благодари и на това, щото за такива, дето лягат преди сватбата, хората дип не се женят.

Но Лена възприемаше тази сдържаност като проява на достойнство. Родителите на Юра също й изглеждаха необикновени. Баща му — красив, представителен майстор, майка му — набожна старица; патриархален живот — съвсем друг свят, народен, простичък, истински.

Понякога обсъждаха писмата на Владимир от Беломорканал, писма на затворен криминален престъпник с вечните „скъпо татенце“, „скъпа майчице“, „скъпи ми роден братко Юрий“, със сълзливата затворническа поезия за погубения младежки живот, за мечтата „кат птичка лека аз да полетя“. Юра се мръщеше, явно му беше неудобно от Лена, а тя се трогваше от навъсеното внимание на бащата, от тъжната угриженост на майката, от мъжеството, с което Юра приемаше тази неприятна страна на биографията си.

Харесваше й тяхната скромна трапеза, как бащата изтупваше ръцете си от кредата, изтръскваше конците от сакото си, сядаше на масата с достойнството на работен човек, за когото обедът в семейния кръг е награда за тежкия труд, харесваше й, че именно на него майката поднасяше първата порция — той е печеловникът, втората — на Юра, той е мъж, работи, третата — на Лена, тя е гостенка, а каквото остане — на нея, майката, тя върти кухнята, няма да остане гладна. Семейство — сплотено, задружно, толкова различно от нейното, в което всеки живееше свой живот и със седмици не се виждаха.

Понякога отиваха с Юра в „Метропол“ да слушат Скоморовски, в „Грандхотел“ — Цфасман. Лена отстоя правото си да харчи пари наравно с него, тя работи, получава заплата, не е другарско да не приема нейния дял. Юра снизходително се съгласи. Ласкаеше се, че такава красавица харчи за него, ласкаеше го и любезността на келнерите. На съседните маси седяха красиви жени и добре облечени мъже, свиреше джаз, в „Метропол“ гасяха светлината, разноцветни прожектори огряваха фонтана в средата на залата, около който се танцуваше. Юра се усмихваше на Лена, стискаше ръката й, харесваше му, че всички им обръщат внимание.

Тя си отиваше късно през нощта, ако той й разрешеше, изобщо нямаше да си отива. Вратата се заключваше през нощта, тя звънеше, излизаше съненият портиер, всеки пък подозрително я оглеждаше, тя му пъхаше рубла и изтичваше навън. Токчетата й екливо потрепваха по тротоара на нощния Арбат. Вкъщи пак ще забележат, че се е прибрала късно, те за всичко се досещат, но нищо не питат. Баща й не обича Юра, говори за него насмешливо, дори презрително. В края на краищата това си е негова лична работа. Тя е привързана към семейството си, но ако трябва, ще го напусне, без да се замисля.

В началото на декември извикаха Юра в Народния комисариат на правосъдието. В отдел „Кадри“, в голяма стая с много бюра, до които обаче не седеше никой, го прие жена на средна възраст, леко рижава, слабичка в гърдите, с дребни подвижни черти на лицето. Представи се като Малкова, посочи на Юра стола срещу нейното бюро.

— Другарю Шарок, вие завършвате института, предстои ви разпределение, бих искала да се запознаем по отблизо. Разкажете ми за себе си.

За да не го вземат в съда и прокуратурата, Юра би трябвало да се представи пред Малкова в неблагоприятна светлина. Ала действуваше инерцията на самосъхранението, с години отработваното правило да изглежда безупречен, без никакво петънце, да крие всичко, което би могло да го компрометира. Юра разказа това, което разказваше винаги: син на работник от шивашката фабрика, самият той е бил фрезист, комсомолец е, няма наказания. Има едно усложнение — брат му е съден за кражба. Споменаването на това усложнение според него само придаваше искреност на разказа му.