Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Край храма „Василий Блажени“ колоните се разбъркаха, тълпата безредно заслиза към Москва река, качваше се по моста, изпълваше крайбрежните улици. Барабаните, тръбите, знамената, плакатите и транспарантите се товареха на камиони. Всички бързаха да се приберат, уморени, изгладнели, бързаха към Каменния мост и Пречистенските врати, към трамваите.

В тази минута възторжените викове на площада достигнаха върха си и като гръмотевичен тътен отекнаха чак до крайбрежната улица — Сталин бе вдигнал ръка, за да поздрави манифестиращите.

След празниците се проведе извънредно заседание на партийното бюро и актива. Събраха се в малката актова зала. На трибуната стоеше Лозгачов, прелистваше някакви книжа.

— Във факултета — каза той — са извършени две антипартийни прояви. Първата — нападката на Панкратов срещу марксизма в науката за социалистическата счетоводна отчетност, втората — стенвестникът, издаден от същия този Панкратов. Подгласници на Панкратов са били комсомолците Руночкин, Полужан, Ковальов и Позднякова. Комунистите и комсомолците от групата не са им дали отпор. Това говори за притъпена политическа бдителност.

В празничния брой на вестника — продължи Лозгачов — липсва уводна статия за шестнайсетата годишнина на Октомври, нито веднъж не се споменава името на другаря Сталин, портретите на ударниците са придружени със злобни клеветнически стихчета. Ето едно от тях, написано между другото от самия Панкратов: „Упорен труд — такваз е модата, а той, оригиналът смел, пак дневник губи сред природата и всичко знай, макар не чел.“ Какво значи „такваз е модата“?… — Лозгачов хвърли към залата строг поглед. — Нима трудът у нас е „мода“. Нашите хора създават с труда си основите на социализма, трудът у нас е въпрос на чест. А за Панкратов той е само поредната „мода“. Само злостен враг, целящ да измами нашите хора, може да напише такова нещо. При това на предишното заседание някои се опитаха да защитават Панкратов, уверяваха ни, че неговата нападка срещу лекцията на Азизян, фактът, че той защитава Криворучко, са случайност.

— Кои бяха тези „някои“? — попита Баулин, макар че като всички знаеше за кого става дума.

— Имам предвид декана на факултета Янсон. Мисля, че трябва да му се потърси отговорност.

— Ще му се потърси — обеща Баулин.

— Другарят Янсон — продължи Лозгачов — е създал във факултета обстановка на благодушие, безгрижие и така е дал възможност на Панкратов да осъществи своята политическа диверсия.

— Позор! — извика Карев, студент четвъртокурсник, миловидно момче, известен на целия институт демагог и подлизурко.

— Партийното бюро на института — завърши Лозгачов — решително реагира на вражеската постъпка на Панкратов и свали вестника. Това говори, че като цяло партийната организация е здрава. Нашето твърдо и безпощадно решение ще изрази това още веднъж.

Той събра листовете си и слезе от трибуната.

— Редакторът тук ли е? — попита Баулин.

Всички се раздвижиха, заоглеждаха Руночкин. Дребничкият кривоглед Руночкин се качи на трибуната.

— Обяснете ни, Руночкин, как докарахте работата дотам — проговори Баулин с обичайното си зловещо добродушие.

— Ние сметнахме, че няма смисъл да дублираме уводната статия от многотиражката.

— Какво общо има многотиражката? — навъси се Баулин. — Когато сте пускали броя, тя още не беше излязла.

— Но нали после излезе.

— И вие знаехте каква ще бъде уводната статия в нея, така ли?

— Знаехме, разбира се.

В залата се разсмяха.

— Не се правете на малоумен — ядоса се Баулин, — кой не ви разреши да напишете уводна статия? Панкратов ли?

— Не си спомням.

— Не си спомняте… Това не ви ли учуди?

Руночкин само сви рамене.

— Ами предложението на Панкратов да напишете епиграмите учуди ли ви?

— И по-рано сме писали.

— Разбирате ли грешката си?

— Ако разсъждаваме като другаря Лозгачов, разбирам я.

— А вие как разсъждавате?

Руночкин не отговори.

— Прави се на малоумен! — отново подвикна Карев.

Баулин надникна в листчето.

— Позднякова тук ли е?

Хубавелката Позднякова усмихната се качи на трибуната.

— Какво мога да кажа аз? Саша Панкратов реши да не пишем уводна статия, а нали е комсорг, трябва да го слушаме.

— Ами ако ви беше казал да скочите от петия етаж?

— Не мога да скачам — отговори Надя, — та си мислех…

— Нищо не сте мислили — прекъсна я Баулин. — Може би ви харесва да се подигравате на ударниците в учението?