Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Не.

— Защо не възразихте?

— Те нямаше да ме послушат.

— А защо не дойдохте в партийния комитет?

— Аз… — Позднякова допря кърпичка до очите си. — Аз…

— Добре, седнете!? — Баулин пак надникна в листчето. — Полужан!

— Какво да ги слушаме тях, Панкратов да отговаря! — извикаха от залата.

— Ще дойде редът и на Панкратов. Говорете, Полужан!

— Мисля, че това, което направихме, е голяма грешка — започна Роза.

— Има грешки и грешки!

— Смятам, че това е политическа грешка.

— Така трябваше да започнете веднага, а не да ви вадя думите с ченгел.

— Смятам, че това е груба политическа грешка. Само моля да се вземе под внимание, че аз предлагах да се напише уводна статия.

— Да не мислите, че това ви оправдава? Вие сте си умили ръцете, искали сте да се предпазите, а че тази гадост ще виси на стената — хич не се тревожехте? Вие лично писахте ли епиграми?

— Да.

— За кого?

— За Нестеров, Пузанов и Приходко.

— Единият лакомник, другият — сънливец, третият — мошеник. Може би смятате, че така се прославя ударничеството.

— Това е моята грешка — прошепна Роза.

— Седнете!… Ковальов!

Ковальов пребледнял излезе на трибуната.

— Трябва честно да си призная: когато идвах насам, не ми беше напълно ясна политическата същина на въпроса, струваше ми се, че е шега, глупава, неуместна, но все пак шега. Сега виждам, че всички сме били оръдие в ръцете на Панкратов. Вярно, аз настоявах да има уводна статия. Но когато споменаха за епиграми, си премълчах: имаше епиграма и за мен, затова сметнах, че ако възразя, колегите ще си кажат, че лично аз бягам от критика.

— Стана ви неудобно, така ли? — позасмя се Баулин.

— Да.

— Ковальов веднага дойде в бюрото и честно разказа как е станало всичко — обади се Лозгачов.

— По-добре да беше дошъл, преди да окачат стенвестника — възрази Баулин.

Стана Сиверски, преподавателят по топография. Саша дори не беше предполагал, че той е партиен член. Този мълчалив мъж с военна стойка, със син кавалерийски брич и дълга бяла кавказка риза му приличаше на някогашен офицер от царската армия.

— Ковальов! Било ви е неудобно да се възпротивите срещу епиграмата по ваш адрес, така ли?

— Да.

— Защо тогава не се възпротивихте срещу другите епиграми?

— Демагогски въпрос! — разнесе се гласът на Карев.

— Заплита въпроса! — извика друг. Баулин посочи с ръка залата.

— Чувате ли, другарю Сиверски, как събранието оценява въпроса ви?

— Исках да кажа на младежа Ковальов, че не е хубаво така да започва живота си — спокойно произнесе Сиверски и си седна.

— Ще имате възможност да се изкажете при разискванията — отговори Баулин. — А сега да чуем главния организатор. Панкратов, заповядайте!

Саша седеше на последния ред сред студенти от други факултети, слушаше, обмисляше какво да каже. От него очакват да си признае грешките, искат да чуят как ще се разкайва, с какво ще се оправдава. Съжаляваше ли той за това, което се случи? Да, съжаляваше. Можеше да не се заяжда с Азизян, можеше да пусне вестника такъв, какъвто са го издавали винаги. И тази история, която така неочаквано и нелепо нахлу в неговия живот и в живота на другарите му, нямаше да стане. И все пак трябваше да устои, да защити колегите си, да накара всички да го изслушат. Тук са не само Баулин, Лозгачов и Карев, тук са Янсон, Сиверски. Тук са другарите му, те му съчувствуват.

Залата притихна. Онези, които бяха излезли да пушат, се върнаха. Доста хора станаха от местата си, за да виждат по-добре.

— Предявени са ми тежки обвинения — започна Саша, — другарят Лозгачов употреби изрази, като политическа диверсия, антипартийна постъпка, злостни нападки…

— Правилно ги употреби! — извика някой от залата, сигурно Карев, но Саша реши да не обръща внимание на подвикванията.

Баулин почука с молива си по масата.

— Доцент Азизян не съумя да съчетае в своите лекции теоретичната част с практическата и така ни лиши от запознаване с важни раздели от материала — продължи Саша.

Азизян скочи, но Баулин го възпря с жест.

— За стенвестника. Преди всичко аз като комсорг нося пълната отговорност за този брой.

— Колко бил благороден! — развикаха се от залата. — Позьор!

— Именно аз казах, че не е нужна уводна статия, именно аз предложих да поместим епиграми и лично написах едната от тях. Тъй че колегите може да са сметнали това за указание.

— Указание? От кого сте го получили? — втренчен в Саша, попита Баулин.