Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

— Настаних се.

— Задоволява ли ви жилището, хазаите?

— Всичко е наред.

— Добре, много добре…

Алфьоров стана, извади шишето на висящата над масата лампа, запали фитила, регулира пламъка, сложи пак шишето. Ъглите на стаята притъмняха, масата се освети и Саша видя на нея лист хартия, веднага се сети, че това е оплакване срещу него.

— Тъй — каза Алфьоров и се намести удобно на стола си, — значи всичко е наред, всичко е благополучно, прекрасно, прекрасно… Виж, обаче това е лошо, Панкратов — той посочи листа, — оплакват се от вас: умишлено, вредителски, точно така е написано — вредителски е повредил единствения в селото сепаратор. Какво ще кажете?

— Не съм повреждал сепаратора — отговори Саша, — три пъти съм го почиствал, за тази цел той трябва да се разглобява, а това е доста сложна работа. Когато го разглобих за пръв път, видях, че резбата на вала се е изтрила, че гайката няма да се държи дълго и че сепараторът трябва да се закара в МТС-то и да се нареже нова резба. Всеки механик, всеки шлосер ще го потвърди. Веднага им казах и го повтарях, когато разглобявах сепаратора за втори и трети път. Така че нямам вина. Виновни са онези, които не го закараха своевременно в МТС-то. Аз не можех да го закарам, нямам право да напускам селото.

Алфьоров го слушаше внимателно, само на няколко пъти променя позата си, за да се намести по-удобно на стола, и при това някак особено попоглеждаше Саша. Сигурно е гаврътнал на обяд една чашка, сега е настроен да приказва, има достатъчно време.

— Добре — каза Алфьоров, — значи още при първото разглобяване сте видели, че резбата се е изтрила. Правилно ли ви разбрах?

— Правилно. И веднага предупредих…

— Това после. И казвате всеки механик, всеки шлосер ще потвърди, че с такава резба апаратът е негоден за работа.

— Разбира се, ще потвърди.

— Вижте сега какво, Панкратов. Механикът ще потвърди, че резбата е повредена сега, повтарям, сега. Но нито един механик няма да потвърди, че е била повредена преди месец, когато за пръв път сте разглобявали апарата. И ако го попитате: възможно ли е гражданинът Панкратов, когато е навивал гайката, да я е изкривил и да е повредил резбата? Какво ще отговори механикът? Да, ще каже, може и така да е станало, неправилно е навъртял гайката, затегнал е с ключа и е повредил резбата. Логично ли разсъждавам?

— Не, не е логично — отговори Саша.

— Така ли? — изненада се Алфьоров. — Пък аз мислех, че съм силен в логиката. Къде намерихте нелогичност, Панкратов?

— Когато за пръв път разглобих сепаратора, веднага казах, че трябва да го закарат в МТС-то и да нарежат нова резба.

— На кого казахте?

— На всички, които присъствуваха.

— А кои присъствуваха?

— Жени, колхознички, двайсетина бяха.

Алфьоров го загледа весело.

— Панкратов, вие сте умен, образован човек! Казали сте им, а те според вас какво трябваше да направят?

— Да докладват на председателя на колхоза.

— Панкратов! Но те са неграмотни селянки, дори не са чували такива думи: резба, гайка, вал. Те не могат да ги изговорят. Нищо няма да посмеят да кажат на председателя, нали ще им отвърне: Не се навирайте, където не ви е работа. Пък и самите те не искат да им вземат апарата, ще го откарат и няма да го върнат, а така си работи, доволни са. Трябвало е вие да кажете на председателя, а не сте и в крайна сметка апаратът е излязъл от строя. Какво ще кажете сега за логиката ми?

— Не ме убедихте напълно.

— Така ли? Защо?

— Не съм на служба в колхоза, не съм вземал пари за поправянето на сепаратора, просто исках да помогна на хората. Въпросът е поставен така: дали съм повредил апарата, или не? И щом още при първото разглобяване публично, пред всички съм заявил, че той е неизправен, значи не съм го повредил аз. А всички могат за потвърдят, че го казах.

Алфьоров го гледаше усмихнат, после неочаквано тихо, дори тъжно попита:

— А ще потвърдят ли?

— Защо да не потвърдят? — отговори не твърде уверено Саша, изведнъж започнал да разбира колко неустойчива е позицията му.

— Ах, Панкратов, Панкратов — все така тихо и тъжно каза Алфьоров, — какъв наивник сте били. Къде живеехте в Москва?

— На Арбат.

— Значи сме съседи с вас — замислено продължи Алфьоров, но не каза къде се намира московското му жилище. — Да, Панкратов, вие сте наивник. Представете си, извикват в съда тези жени. Първо, ще можете ли да кажете техните имена, пълните им имена? Едва ли. Второ, те ужасно се страхуват от съда е ще направят всичко, за да не се явят. Ако въпреки всичко успеете да закарате в съда две-три жени, те ще повтарят едно и също: Нищо не знаем, нищо не сме чули, нищо не сме видели. На едното блюдо на везните сте вие — заточен контрареволюционери другото — председател на колхоз, той е силата, властта, той се разпорежда със съдбите им. За кого ще свидетелствуват? Слезте от небесата, Панкратов, и правилно оценете положението си. Нямате нито един свидетел. А свидетели на председателя на колхоза са цялото село. И прокурорът има всички основания да ви обвини в умишлено повреждане на селскостопанска техника, тоест във вредителство. Разбира се, вие четете вестници?