Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Покойният Дзержински също не обичаше много Ягода, държеше го настрана — в деловодството. Но въпреки всичките си добри качества Дзержински си беше аристократ по рождение.

Естествено Менжински, също аристократ, при това полиглот, владеещ четиринайсет езика (за какво са му на един болшевик четиринайсет езика?!), му беше по-близък от Ягода — този обикновен аптекар от Нижни Новгород. Пък и при всичките си добри качества другарят Дзержински, да си го кажем, страдаше от известно позьорство… Тъкмо затова не обичаше Троцки, оня далеч го превъзхождаше в позьорството. Естествено беше, че нискообразованият „канцеларист“ не импонираше твърде на Железния Феликс…

Но в ГПУ ангели не са нужни, и красавци не са нужни, изкуството да ръководиш се състои в умението да поставиш един човек на мястото, на което ти е нужен, а после, и това е най-важното, когато вече не ти е нужен, да го махнеш оттам. Засега Ягода си е на мястото — разбира истинския смисъл на онова, което му говориш.

Подозрението, че Ягода е работил за царската тайна полиция, може и да е основателно. Но подобни разследвания са сложни и заплетени, практически е невъзможно да се проверят тези подозрения. Косвените улики винаги са неясни и несигурни, преки доказателства почти не съществуват — още в първите часове след революцията тайната полиция унищожи почти всичките си архиви. Колко имена на бивши осведомители получихме? Нищо работа. Пък и полученото почти няма доказателствена стойност: тайната полиция умееше да заплита следите си, да те праща по лъжлива следа. И изобщо за човек, който е общувал с жандармски офицери и е бил принуден да маневрира, за да се опази за партията, са неизбежни ситуации, които сега, след толкова години, може да се видят съмнителни на някого.

Трудно е да се докаже, че един човек е бил свързан с тайната полиция, но още по трудно е да се докаже, че не е бил свързан с нея, ако се е зародило такова подозрение и са налице някои материали. Някои материали срещу Ягода му бяха представени, косвени, неубедителни материали, но достатъчни при добро желание Ягода да бъде обвинен в провокаторство На лицето, представило тези материали. ТОЙ тогава заяви, че партията смята тези материали за неубедителни, и заповяда никога и никъде да не се връща към този въпрос. Но материалите прибра. И Ягода знае това. Ще бъде предан от страх, а така е по-добре, отколкото да е предан по убеждение: убежденията се менят, страхът не преминава никога.

Ягода сложи книжата на писалището и нищо не каза — Сталин още нищо не бе го питал. И не гледаше Сталин: да гледаш другаря Сталин означаваше да му задаваш неизречен въпрос, да го караш да заговори, Сталин не обичаше това, той сам знаеше кога и какво трябва да говори. Вярно. Сталин му показа неговия собствен рапорт, но засега не се знаеше какво се крие зад това.

Сталин едва забележимо кимна към стола, до който бе застанал Ягода Предложи му да седне, значи разговорът ще бъде дълъг и както Ягода вече схващаше, сериозен, в смисъл че той ще трябва да разгадава много ребуси в нето.

Разхождайки се из кабинета, Сталин каза:

— За какво говори вашият доклад? Той говори, че другарят Запорожец не се справя със задълженията си. Ако ликвидирането на зиновиевската опозиция в Ленинград беше проста работа, можехме да възложим тази задача на другаря Медвед и на неговия апарат. Но другарят Медвед е човек на Киров, а другарят Киров за съжаление не съзнава размерите на зиновиевската опасност за партията и лично за себе си. Неправилно оценява обстановката в Ленинград.

Бавно и тихо Сталин се разхождаше по килима.

— Какво е особеното в тази обстановка? — продължи той. — Особеното в обстановката в Ленинград не е само, че в ленинградската партийна организация все още има много зиновиевци. По-важното е, че те все още са много в ръководството на ленинградската партийна организация, много са в обкръжението на другаря Киров. Къде, пита се, отидоха десетките хиляди хора, гласували за Зиновиев на Четиринайсетия конгрес на партията? Те са пак там, в Ленинград, на същите места, на същите постове. Другарят Киров твърди, че сега те подкрепят генералната линия на партията, че сега те подкрепят ЦК… Дали е така? Да, те са за другаря Киров, но това не означава, че са за ЦК! Как да не бъдат за другаря Киров, когато другарят Киров ги запази здрави и читави в Ленинград? Естествено е да бъдат за другаря Киров, естествено е да са предани на другаря Киров. Но дали другарят Киров не взема предаността към него за преданост към партията? Дали другарят Киров не поставя знак за равенство между себе си и партията? Дали не е твърде рано да го прави? Какво чудно има, че честните ленинградски комунисти са недоволни от подобно положение в ленинградската партийна организация? Няма нищо чудно. Такова недоволство е напълно основателно, особено, когато вие самият правилно сте писали в донесението си, сред младите комунисти, израсли и съзрявали вече след зиновиевския период. Те протестират срещу подобно положение, още повече че пътя за техния растеж и издигане им препречват старите зиновиевски кадри, които естествено издигат свои хора и не дават път на другите, на чуждите, а за тях чужди са честните и искрени привърженици на ЦК.