Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

Саша й подаде парче салам.

— Опитай.

Лукешка не помръдна.

— Вземай, гяволова щерко, лапай! — каза старата.

Лукешка взе салама.

— Ваште оня ден ходиха ли за риба? — попита старата.

— Ходиха.

— Колко донесоха?

— Две ведра.

— На колко си години? — попита Саша.

— Кво? — не разбра Лукешка.

— За годините, за годините ти питам?

— Че знам ли… Шеснайсе гаче…

— Кого мяташ — възрази старата, — нашият Ванка е на петнайсе, и ти си на петнайсе.

Лукешка почеса рамо в рамката на вратата и нищо не отговори.

— Лукешка!!! — чу се от улицата.

— Тебе викат — каза старата.

— Мене — отвърна Лукешка и не помръдна от мястото си.

— Лукешка!

— У, проклетникът! — изруга Лукешка и излезе, като затръшна вратата.

— Бива го момето — каза старата на Саша, — подари й едно чумберче, ще походи с тебе.

— Какво е това чумберче?

— Ами дето вие му викате забрадка.

— Интересно — позасмя се Саша.

През нощта Карцев стена, задушава се, моли да го вдигнат да седне, вече не можеше да седне сам.

На сутринта Саша и Борис отидоха в болницата. За лекаря чакаше дълга опашка. Хората седяха в коридора и пред входа. Соловейчик влезе направо в кабинета. След него и Саша. Младият лекар изслуша Борис и като разбра, че става дума за заточен, поиска да му донесат нареждане от пълномощника на НКВД.

— Човекът умира — грубо каза Саша, — какво нареждане?!

— Баранов знае какво — отговори лекарят.

Баранов излезе на двора сънен, намусено попита какво искат, недоволно надраска на листче: „До районния лекар. Прегледайте болния административно заселен Карцев.“

Върнаха се в болницата. Борис пак се вмъкна без ред и връчи бележката. Лекарят каза, че след приема ще намине.

Вечерта дойде, прегледа Карцев, установи пневмония и белодробен оток върху фона на обща дистрофия. Необходима е кислородна възглавница, а няма, необходима е хоспитализация, но болницата е с десет легла, а са приети двайсет души. Предписа лекарство и каза през нощта да му дават топло мляко. Но по сурово затворения му поглед Саша разбра, че за него Карцев е вече мъртъв.

На сутринта Карцев се почувствува по-добре и помоли да повикат Баранов.

— За какво ти е? — учуди се Саша.

— Иди, кажи му — като се задъхваше и кашляше, говореше Карцев, — има кислород, всичко има. Вървете, вървете, нека дойде.

Те тръгнаха, Борис предложи да вземат и Володя Квачадзе.

— Той умее да разговаря с тях.

Володя ги изслуша спокойно, дори със съчувствие. Може би искаше да забравят постъпката му на Чуна, когато остави Карцев в студената барака? Едва ли… По-вероятно беше друго: имаше повод да се скара с началството, да се самоутвърди, хем поводът е сериозен — на един заточен не искат да окажат медицинска помощ.

— Карцев помоли да повикаме Баранов при него.

— Какво?! — Володя се извърна към Саша, лицето му беше страшно. — Помолил Баранов да иде?!

Гласът му трепереше и както винаги, когато се вълнуваше, грузинският му акцент се чувствуваше много явно.

— Та нали той в това състояние не може сам да иде при него.

— Той е помолил да извикате Баранов при него?! — повтаряше Володя, с омраза втренчен в Саша. — И вие се заехте с това поръчение?!

На Саша му омръзна тази негова нетърпимост.

— Какво ме гледаш, като че ме виждаш за пръв път?

— Володя, успокойте се — каза Борис. — Саша няма никаква вина.

Володя помълча, после мрачно произнесе:

— Карцев е провокатор.

— Защо?! — смая се Саша. — Той е лежал три години в политически изолатор, гладувал е, рязал си е вените.

— Лежал, гладувал, рязал си вените! — закрещя Володя и нервно закръстосва стаята. — Там лежат какви ли не, а щом лежат, трябва и да гладуват заедно с всички… Защо са го карали в Москва?

— Осъдили са го на заточение — обади се Борис.

— И какво от това?! — пак закрещя Володя. — Такива са им нужни и на заточение. „Отрекъл си се, признал си грешките си? Не, драги, не е достатъчно, трябва да го докажеш на дело! Трябват ни референти…“

— Ако беше така — възрази Саша, — Баранов нямаше да го прати в Чадобец, а щеше да го остави тук, в Богучани.

— Баранов нищичко не знае! В плика бяха само документите ни. А онова ще пристигне после, със специалната поща. Карцев иска да му обясни, че е техен човек, че трябва да го лекуват, да го спасят. Всички от Верхнеуралск ги разпратиха по лагери и затвори, само него — в Москва! Защо? Да разгледа Третяковската галерия ли?

— Всички, които не се съгласяват с тебе, са или гадове, или провокатори — каза Саша, — ние ще идем при Баранов.