Анатолий Рибаков - Децата на Арбат

При думата „големеещи се“ в жълтите очи на Сталин просветна злоба и след кратка пауза той допълни:

— Всякакви попълзновения за създаване на технокрация в нашата страна трябва да бъдат унищожавани из корен, разбивани на пух и прах. Затова има предложение към днес съществуващите отдели на ЦК да се прибавят още три отдела: промишлен, селскостопански и транспортен. По този начин основните отрасли на народното стопанство — промишлеността, селското стопанство и транспортът — ще имат пряка връзка с Централния комитет на партията. По този начин партията ще може по-добре да помага на решаващите отрасти на народното стопанство. Ръководители на тези нови отдели трябва да станат дейци от същия, а може би и от по-широк мащаб от народните комисари, тогава те ще имат тежест и авторитет. Подгответе проекторешение за реорганизацията на партийните органи и ми го представете. Подберете кандидатури за постовете завеждащи новите отдели и също ми ги представете. Всеки отдел да се наблюдава от секретар на ЦК, а може би и от член на Политбюро. Промишленият отдел като най-важен трябва безспорно да се наблюдава от член на Политбюро. От другаря Киров например. Нали той, струва ми се, има техническо образование Между другото донесете ми пълното му лично досие.

Сталин стана.

Бързо се надигна и Ежов, затвори бележника и пусна в джобчето на гърдите си автоматичната писалка.

Вече прав, Сталин каза:

— Да накажем Рязанов тогава би означавало да оправдаем провокационния акт на Пятаков. Но принципът на демократическия централизъм не бива да се нарушава дори когато центърът не е прав. Нека сега областният комитет на партията разгледа този въпрос. Комитетът да поиска обяснения, да проведе разследване и ви докладва материалите. Инцидентът трябва да бъде фиксиран.

Още през пролетта, преди дипломирането, Малкова се обади на Шарок и му нареди на другата сутрин да се яви в отдел „Кадри“ на Народния комисариат на правосъдието.

И тъй, въпросът му е решен. Ако го пращат в завода — прекрасно, ако ли в съда или в прокуратурата, значи явно ще е в Москва, инак нямаше да го викат в Народния комисариат. Всички в института вече получиха назначения и всички ги пръснаха из провинцията.

На другия ден, в определения час, Юра се яви при Малкова. Щом влезе, тя стана, каза кратко и сухо:

— Елате!

Заведе го в малка полупразна стая с голи стени, имаше само вехто канцеларско бюро без странични чекмеджета, покрито със зелен, изпоцапан с мастило зелен картон, и три стола. От тавана висеше гола крушка — занемарена, кой знае за какво предназначена стая.

До мътния, отдавна немит прозорец бе застанал нисък мъж. Когато влязоха, се обърна. Малкова пусна напред Шарок и веднага излезе, плътно затвори вратата след себе си.

Те се оглеждаха известно време. Мъжът имаше неподвижно детинско лице, на което големите рогови очила придаваха неестествено възрастен вид. Юра винаги бе избягвал такива сухари — слабосилни, но обидчиви и отмъстителни. Сухарят се казваше Дяков, той предложи на Юра да седне и също седна насреща му.

— Вие завършвате института, другарю Шарок — започна Дяков, — предстои ви разпределение, бих искал да се запознаем по-отблизо. Разкажете ми за себе си.

Със съвсем същите думи го бе посрещнала навремето и Малкова. Не са твърде оригинални служителите от отдел „Кадри“. И Шарок отговори на Дяков по същия начин, по който бе отговорил някога на Малкова Син е на работник в шивашка фабрика, предишната му специалност е фрезист, в института се е занимавал с такава и такава обществена работа. Има и усложнение — брат му е съден за кражба. Изобщо отговори така, че с нищо да не се компрометира и същевременно да се покаже неподходящ за работа в органите на съда и прокуратурата, дано го пуснат да иде в завода.

Ала за разлика от Малкова, Дяков не захвана да му чете нотации относно брат му, явно вече беше осведомен по този въпрос За сметка на това го разпита за друго: Откъде са родом родителите му, какви роднини има, къде живеят, с какво жилище разполага семейството, най-сетне какви са плановете му след завършването на института.

— Искам да се върна в завода.

Дяков разбиращо кимна.

— Моята работа е да чуя какви са намеренията ви, нататък ще реши началството. Пак ще ви се обадя.

И тъй, искат да го вземат в комисариата или в прокуратурата, не е ясно само на каква работа. Избрали са него от целия випуск, приятно е наистина, но обърква плановете му. И макар че комисариатът или прокуратурата означаваха Москва, той реши все пак да настоява за завода.