Майн Рид - Ямайски марони

— Йола е на достатъчно сигурно място в ръцете на дъщеря ми. А сега, млади ми приятелю, казахте, че не точно по тая работа сте дошли. Я да чуя какво ви води тогава.

При този въпрос кустосът седна, за да може да изслуша по-внимателно какво ще му разкажат.

— Да, ваша милост — съгласи се Кюбина, — дойдох при вас за съвет относно един спор между мене и г. Джесурън, който има чифлик в съседство с вас.

Вниманието на г. Воуан се удвои.

— Какъв спор? — запита той направо, от страх да не би заобикалките да отдалечат събеседника му от първоначалното изявление.

— Една долна история, ваша милост! Не бих се осмелил да ви безпокоя, ако не беше заради оня клет младеж, който е бил лишен от правото си и излезе, ни повече, ни по-малко, брат на Йола. Все пак всичко е съвсем невероятно и ако старият евреин не беше извършил наистина тая гадост, човек не би повярвал.

— Каква гадост? Обяснете ми, приятелю.

— Прието, ваша милост. Стига да имате търпение да ме изслушате, ще ви разкажа цялата случка от начало до край, поне докъдето е стигнала, защото тя още не е свършила.

— Добре, почвайте! — заповяда плантаторът. — Ще слушам внимателно. Не се страхувайте, капитан Кюбина — добави той насърчително. — Разправете всичко, каквото знаете, всички обстоятелства. Ако се стигне до съд, обещавам ви, че ще отсъдя справедливо.

Кустосът каза изтрития съдийски израз по навик и се нагласи да слуша най-съсредоточено.

— Не ще премълча нищо, ваша милост, без да се плаша от последиците. Ще ви разправя всичко, поне онуй, което научих.

След горното уверение маронът разказа с подробности обстоятелствата, при които бе пленил избягалия роб, странната среща между брат и сестра, които се бяха познали тутакси. Сетне описа разкритията на младежа, че е африкански принц, тръгнал да дири сестра си, за която докарал откуп; как капитан Джоулър го поверил на Джесурън; как евреинът се отнесъл с принца и го измамил, как после го жигосал и ограбил; как момъкът избягал от чифлика и бил пленен от Кюбина — подробност, описана още в началото, и накрая как маронът отказал да предаде беглеца въпреки неколкократните покани и заплашвания от страна на търговеца на роби.

— Ето — извика Лофтъс Воуан, ставайки от стола, очарован от малко драматично предадения разказ на посетителя, — казвам ви, една мелодрама, на която липсва само едно действие, за да завърши. Бога ми, ще ми се да се намеся преди да е приключила. Охо! — възкликна той, осенен внезапно от някаква мисъл. — Сега си обяснявам защо старият негодник искаше да купи момичето, макар и да не виждам за какво му беше притрябвало. И то ще се изясни без съмнение.

Сетне кустосът се обърна отново към Кюбина.

— Двайсет и четири мандингоанци, казвате! Двайсет и четири принадлежели на принца?

— Да, ваша милост. Двайсет редовни роби и четири други, които били личната му свита. Имало повече роби, но те били законна собственост на корабния капитан, загдето ги превозил.

— И всички били отведени в чифлика на евреина?

— Всички заедно с другите. Всъщност Джесурън закупил целия товар. Между робите имало няколко коромантийци и един от моите хора разговарял с тях, та научил доста неща, които потвърждават думите на момъка.

— Ех, жалко, че черните езици не могат да се развързват в съда. Техните думи нямат тежест. Но аз ще помисля какво следва да се предприеме.

— Помена ли вашият принц името на капитана, който го е довел тук? — запита кустосът след кратко размишление.

— О, да, ваша милост. Казва се Джоулър. Той търгувал с Гамбия, където живее бащата на фулаха. Младежът го познава добре.

— Май че зная нещо и за него, за тоя Джоулър. Иска ми се да сложа ръка на него и за друго. Истински нехранимайко! Но в края на краищата и да го пипнем, ползата ще бъде малка. Положително двамата са си плюли в устата и ще поддържат едно и също. Хм, откъде да намерим бял свидетел? — продължи съдията, говорейки по-скоро на себе си, отколкото на своя посетител. — Опасявам се, че тук ще възникне непреодолимо затруднение. Чакай, казахте, че Рейвънър, Джесуръновият управител, присъствувал на разтоварването на робите?

— Да, ваша милост. Тоя негодник е участвувал дейно във всички безобразия. Той смъкнал дрехите на принца и скъпоценностите му.

— И скъпоценностите му?

— Crambo! Момъкът имал доста ценни неща. Джоулър задържал повечето от плячката на борда на кораба.

— Грабеж, господи, пладнешки грабеж! Добре, капитан Кюбина — продължи плантаторът, придавайки по-делови оттенък на тона си, — обещавам ви, че на евреина няма да му се размине. Още не зная какъв ход ще вземе всичко. Подобни дела не са леки. Ще срещнем затруднения със свидетелите, още повече че самият Джесурън е съдия. Въпреки всичко правосъдието ще възтържествува, дори той да е най-високопоставената личност на острова. Точно сега обаче не може да се предприеме нищо. Окръжният съд ще заседава в Савана чак след месец и едва тогава ще можем да се занимаем със случая. А дотогава ни думичка на никого — ни сричка от онуй, което знаете!