Майн Рид - Ямайски марони

Приблизително два часа, преди да се докоснат краищата на двете големи светила, достатъчно навреме, за да се върви спокойно, франтът потегли, придружен от госпожица Кейт Воуан. Не ги съпровождаха никакви слуги, защото той предпочиташе да бъде сам и под този предлог отклони черната свита, която неговият домакин му беше приготвил.

Утрото беше приказно ясно и местностите, през които пътеката водеше г. Смиджи и неговата прелестна спътница, бяха измежду най-дивните, каквито може да предложи природата.

Около господарския дом на Гостоприемната планина, из градините и цветните лехи, погледът се плъзгаше с наслада по разнообразната растителност — местна и екзотична: част от нея, засадена за сянка, друга заради красотата на нейните цветове, а трета заради сочните плодове. Срещаха се меликоки, тамариндови дървета, озарени със славата на Изтока, разновидни палми, местните пъпешови дървета 25 25 Carica papaya. , забележителните цекропии 26 26 Cecropia peltata. Бел.ав. . С пъстробагреното богатство на своите цветове се отличаваха кордията, олеандърът — розата на южните морета, едрата магнолия и дъхавата ясенка 27 27 Melia azedarach. . Вкусни плодове висяха по анакрадии, мангови дървета, малайски ябълки, гуаяви и многобройни представители на цитрусовите растения, като портокали, лимони, лимети и огромни пампелмуси.

По стеблата на дърветата пълзяха и се виеха по клоните им всевъзможни паразити.

Картината можеше да изпълни с възторжено възхищение душата на ботаника и наподобяваше просторна ботаническа градина — някаква исполинска палмова къща, чийто покрив бе модрият небесен свод.

Младата креолка, свикнала от люлката с гледката на природната пищност, не изпитваше удивление при нейното съзерцание, а контето се интересуваше твърде малко от дървета. Последното му премеждие го излекува от всяко влечение към живота в гората и в неговите очи една зелена палма не криеше повече привлекателност от обикновена зелка.

Смиджи обаче не беше немузикален. Редовното посещение на операта беше настроило душата му доста музикално и той бе изненадан от мелодичността на западните песнопойци — така погрешно описвани и очерняни.

Тая заран наистина птичките сякаш изнасяха един от най-празничните си концерти. От градинските дъбрави долиташе ясният глас на банановото белокрило жълтурче 28 28 Leterus leucopteryx. , напомнящ зова на бойна тръба; към него се примесваха звънките трели на ямайския син певец 29 29 Euphonia Jamaicus. , а дребното върбинково колибри 30 30 Mellisuga humilis. , кацнало на върха на високо мангово дърво, изливаше цялата си душа в своята песен, тиха и мечтателна като старинен романс.

Из тъмните планински гори се надпяваха други песнопойци. „Стъклоокият“ ямайски кос 31 31 Merula Jamaiceasis. огласяше околността със своите увличащи кръшни мелодии. На пресекулки се обаждаше дивият, жален глас на пустинника 32 32 Philiogronus armillatus. , чиито провлечени тържествени ноти като плавният ритъм на църковен псалм бяха в хармония със самотата, която този чудноват певец дири.

Но над всички вземаха връх мощните тонове на славея на Новия свят — прочутия присмехулник 33 33 Ср. „Cassell’s Natural History“, vol. III, p. 119. , с когото не можеше да се мери никое друго птиче освен редкият ямайски дрозд 34 34 Turdus mustelinus. , който, благоволеше ли да отпусне гърло, караше да занемее дори и присмехулника, превърнал се тутакси в слушател.

Към птичите песни се присъединяваше бръмченето на пчелите, нескончаемото цвъртене на скакалците, гущерите и щурците, металическото квакане на дървесните жаби 35 35 Hylades. Бел.ав. , шепотът на ветреца из копиевидните листа на високите бамбуци и въздишките на водопада сред далечните хълмове. Цялата тази гама дава известна представа за богатството от звуци, което галеше слуха на г. Монтагю Смиджи, докато изкачваше заедно със своята чаровна спътница планинския склон.

По веселост и пъргавина франтът съперничеше на жизнерадостта на птичките и бодростта на пчелите. Душата му ликуваше. Свежест лъхаше от дрехите му. Томс го бе облякъл в един от любимите му костюми, а надеждата бе повдигнала самочувствието му.

Напоследък увереността му бе нараснала бързо, защото той смяташе — или си въобразяваше, — че Кейт е станала по-нежна към него. Той бе забелязал у младата креолка една сериозност в държането, която тя нямаше, когато се запознаха в началото. Тя се бе поддала на странна откъснатост, която се увеличаваше от ден на ден и която контето си обясняваше само чрез предположението, че девойката е влюбена. А в кого можеше да бъде тя влюбена, ако не в него?