Майн Рид - Ямайски марони

В това време капитанът на мароните със снаряжението, както го видяхме в гората, стигна пред павилиона и покланяйки се почтително, без да сваля неудобния за снемане тюрбан, изчака да го заговори кустосът.

Господин Воуан след едно машинално „добро утро“ замълча продължително. Образът на посетителя очевидно го порази и той се завзира с интерес, който се различаваше от чистото любопитство или възхищението. Изпитателният поглед издаде, че лицето на младежа събуди у плантатора някакъв спомен, но във всеки случай не особено приятен. Това пролича от леката сянка, която помрачи за миг образа на кустоса.

Каквото и да беше усещането, той се помъчи да го потисне и като се насили, сполучи, защото веднага сянката изчезна. Сега г. Воуан почна разговора, усмихвайки се важно, но учтиво.

— Е, момко — поде кустосът вежливо, — вие сте, струва ми се, един от мароните в Трелоуни?

— Да, ваша милост — потвърди открито Кюбина.

— Капитан на града, нали?

— Само на няколко домочадия, ваша милост. Нашето селище е малко.

— И как ви беше името?

— Кюбина.

— Аха, чувал съм го — рече съдията. — Мисля — добави той с многозначителна усмивка, — че тук, в плантацията, имаме едно момиче, което ви познава.

Младежът поруменя и отговори утвърдително със заекване.

— Не е зле — каза насърчително г. Воуан. — Стига да нямате лоши помисли. Господин Тръсти ми предаде, че желаете да поговорите с мене. За това ли дойдохте?

— За кое, ваша милост? — запита маронът, малко изненадан от неочаквания въпрос.

— За любимата си?

— За любимата ми, ваша милост!

— Да, за Йола. Нали тя ви е избраницата?

— Вижте, господин Воуан — призна момъкът, — не отричам, че помежду ни има нещо, но точно сега не идвам по тази работа, макар че, щом съм тук, можем да побеседваме и по тоя въпрос, ако благоволи ваша милост.

— Отлично, капитан Кюбина, готов съм да ви изслушам. Почвайте.

— Добре тогава, ваша милост. Вярно е, че искам да купя Йола.

— Какво! Да купите любимата си?

— Точно така, ваша милост. Естествено, когато тя стане моя, аз ще й даря свободата.

— Искате да кажете, че ще замените веригите, които тя сега носи, с брачните, ха-ха! Нали, Кюбина?

Кустосът се разсмя на собствената си находчивост.

— Нещо подобно, ваша милост. Не бих правил такова предложение и за мене не би имало смисъл да притежавам момичето, ако не го харесвах.

— Значи харесвате го?

— Да, ваша милост, така е. Не че тя не обича младата си господарка, която я притежава сега, но нали знаете, ваша милост, нали знаете…

— Има някой, когото тя обича повече от господарката си, и тоя някой сте вие, любезни Кюбина?

— Да, ваша милост. Нали знаете, тая обич е друга и…

— Вярно, вярно — прекъсна събеседника си плантаторът, като че желае да ускори края на разговора, поне на Тази тема. — Добре, капитан Кюбина — добави той, — да допуснем, че се съглася да се разделя с Йола, колко бихте Ми предложили за нея. Имайте предвид, че не съм се съгласил още, защото в края на краищата момичето принадлежи на дъщеря ми и тя трябва да каже думата си по тоя въпрос.

— Ах! — възкликна влюбеният с глас, изразяващ прочувствено доверие. — Госпожица Воуан е добра и великодушна. Казвали са ми го много пъти. Сигурен съм, че тя не ще се противопостави никога на щастието на Йола.

— О, вие смятате, че ще ощастливите Йола?

— Надявам се, ваша милост — наведе скромно очи маронът.

— Всъщност — поде плантаторът — въпросът е делови. Дъщеря ми и да склони да се раздели с Йола, не ще го стори за по-малко от пазарната цена на момичето, която в случая е висока. Колко допускате, че ми предложиха за нея?

— Чух, че ви предложили двеста фунта, ваша милост.

— Точно толкова. И аз отказах.

— Може би, г. Воуан, не бихте отказали на другиго, на мене например.

— Хм, не зная. Но в състояние ли сте да ми предложите толкова пари?

— Сега точно не, ваша милост. Съжалявам, но трябва да призная, че не мога. Бях спестил стотина фунта, като смятах, че ще стигнат, когато научих, за мое огорчение, че съм събрал само половината. Но ако ваша милост се съгласи да изчака, мисля, че ще смогна за месец-два да донатъкмя и останалите сто, пък тогава…

— Тогава, драги капитане, ще поговорим за продажбата на Йола. Междувременно мога да ви обещая, че не ще я продам на другиго. Доволен ли сте?

— О, благодаря ви, ваша милост. Много трогателно от ваша страна, господин Воуан. Ще ви бъда вечно признателен. Докато Йола…