Майн Рид - Ямайски марони

Джудит се мръщеше само когато за Кейт се изказваха благосклонно и главно когато това вършеше Хърбърт Воуан. Иначе лицето на еврейката беше винаги озарено от медена, изкусителна усмивка.

Държането на Джудит можеше да се обясни лесно: тя беше влюбена в Хърбърт Воуан.

Евреинът Джесурън почна една игра, в която използува дъщеря си за примамка. В случай на сполука наградата трябваше да бъде младият англичанин. Какъвто и да беше подтикът, дивечът изглеждаше труден за улавяне и опасен за примамката. Каква облага следваше да се очаква, ако търговецът на роби спечелеше? Какво имаше той предвид, за да кара рожбата си да покорява Хърбъртовото сърце?

Загадка забулваше крайната цел. Но при неуспех можеше да загуби и примамката. В играта се криеше и опасност. Колкото и да беше хитър, Джейкъб Джесурън едва ли предвиди опасността. Заслепен от обичайната хладина и опитност на дъщеря си, той смело почна играта.

Не по-малко нехайна за последиците се показа и Джудит. Тя нямаше точна представа какви са намеренията на баща и: тих тя ги узна много по-късно, едва когато собствените й подбуди станаха толкова силни, че продължи играта за своя лична сметка.

В началото тя се ръководеше от суета и кокетство, към които се прибави и основателно възхищение Към тези подбуди се прибави и желанието да подразни Кейт Воуан, защото еврейката предугади веднага възможно съперничество. Тя знаеше, че разговорът между братовчедите е бил съвсем кратък, и все пак подозираше, че се е случило нещо; издайническа беше и панделката, която Хърбърт продължаваше да цени и чието значение Джудит напразно се мъчеше да отгатне.

Нейните съмнения не се разсеяха, както би могло да се предполага, щом гостът престана да се интересува от своята сродница. Напротив, те се разпалиха още повече, когато влечението на еврейката към младия англичанин се засили, защото сега тя не беше в състояние да си представи как някоя девойка — Кейт Воуан или друга — би могла да срещне мъжа, който плени сърцето й, без да бъде очарована от него.

Той я омая не постепенно, а внезапно и шеметно; любовта й се превърна в дива страст, каквато може да изпита тигрица към своя жълт другар.

Не мина и седмица, откак Хърбърт Воуан се настани под покрива на еврейския дом, и неговата господарка се влюби — до полуда, до крайния предел на ревността.

Момъкът беше по това време неспособен да анализира собствените си чувства и още по-трудно би могъл да ги схване един външен наблюдател.

Няколко подробности все пак ще спомогнат те да бъдат разбрани.

По време на краткия разговор със своята братовчедка Хърбърт Воуан погледна за пръв път в живота си девойка с очите на влюбен. Синеоката хубавица от родното му село, красивата прислужница от странноприемницата, миловидната хористка от църквата и други момчешки приумици бяха поизбледнели след двумесечно откъсване и мигновено потънаха в праха на забравата при срещата с неземното видение. Той се изправи срещу жена, достойна за чувства му, жена, способна да пробуди най-възвишените устреми в душата му. Той го усети интуитивно и от пръв поглед, а нейните топли слова на трогателна раздяла го омагьосаха. На тях се дължеше пламенността, с която й предложи крепка десница и вярно сърце; те го накараха да се откаже рицарски от кесията и да предпочете панделката.

Той нямаше основание да смята, че Кейт отговаря на любовта му. Хърбърт си даваше сметка, че милите думи, които тя му отправи по време на мимолетния тревожен разговор, и златото; което му предложи, отразяват порива на състрадателното и сърце и представляват по-скоро отрицание на любовта, вместо да издават нейното съществование. Панделката, която той с радост взе като любовен залог, имаше само стойност на приятелски спомен с не по-голяма цена от кесията, която тя бе украсявала, или златното съдържание, съхранявано в самата кесия.

Макар и да чувствуваше, че няма право върху своята братовчедка отвъд границите на родствените връзки, макар и тя да не каза дума, за да му даде да разбере, че изпитва към него нещо повече, у Хърбърт — твърде странно — грейна надежда, че някой ден една по-нежна връзка ще сближи сърцата им.

На какво се дължеше този сладостен копнеж? Момъкът не беше способен да обясни причината, тъй като в Кейтините слова не се криеше опора, на която да изгради той своите блянове. Може би обноските й? В тях като че се криеше нещичко. Колкото и плахо изразен, Хърбърт предугади един трепет, който се отпечати в паметта му. Той подхрани и мечтите му.